 |  Разделих на две части вертикално листа. Съвършено поравно.
Взех канията и внимателно разрязах личността си,
без да нараня и деформирам това, което е отвътре. Случайно...
Отляво оставих Доктор Джекил в действие -
такъв, какъвто е. Без маските на автоилюзорност.
Озъби ми се първо онази, гордостта. Хилаво на практика изчадие!
Но пък добре, прекрасно теоретизира...
После се подреждат чинно лакомията, капризите, претенциозността.
Нескромни, зли хиени - хищни чак до кръвната плазма,
а "всеотдайно" са разигравали обратното...
Подигравателно се смее на дневен ред деспотичният характер -
експлозивно, яростно! Да не го забравя, в негов стил.
Обсебващ, взривоопасен, непокрит със мълчаливо търпение -
именно когато е необходима сила. Когато трябва...
Засрамено в ъгъла кършат пръсти разкошни дреболии -
непостоянството ми, слабостта към малки изкушения, липсата на воля;
тънкообидчивостта, рошавата неподреденост, ревностите.
Подходящи аксесоари към фамозния, по мярка тоалет. Красиво...
Все някога узряваме да седнем с егоцентричното си "аз" на една маса -
бездната ни показва истината за самите себе си.
Ако имаме очи... Дефинирам си достатъчно вярно цената,
но стоката няма да бъде обявена на сезонна разпродажба. Въпреки...
Не, това не са реакции на преекспонираща хлапачка -
болката е шокиращо себепознание.
Дава точните ни човешки пропорции - каквито сме всъщност.
Лошото е, че отдясно нищо не остана...
А сега този лист ще го скъсам, ще го изгоря.
Изграждам собствен крематориум...
И се надявам - както при вуду магия
и заклинание на Еньовден,
че може би, може би ще стана по-добра...
Ще заслужавам да ме обичат
(а тогава и аз себе си)
и няма повече - никога, никога!, да си тръгват от мен -
единствените, от които имам жизнена нужда...
_________________
Публикувано от aurora на 14.07.2006 @ 14:16:33
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 14
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Патоанатомия" | Вход | 14 коментара (35 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Патоанатомия
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 14.07.2006 @ 14:23:39
(Профил | Изпрати бележка) | На такова оголване на част от душата трудно се пише коментар...
Знаеш... мълча...
:-)* |
Re: Патоанатомия
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 17.07.2006 @ 10:35:05
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Трудно се отговаря и на коментари в подобен случай, Жени.
Само където личното ми достойнство не позволява да вадя публично някаква част от душата си, макар и под форма на стихове, и да отнемам правото на отношение – било към поезията като поезията, било към същността ми, и да не уважа съответно и хората, поднесли ми своето внимание.
Щом съм си позволила лукса да направя определено действие, трябва да съм така “добра” и да имам честта да си понасям последиците. За каквото и да иде реч.
Съгласна съм. Нека помълчим. Заедно. Необходимо ми е...
|
]
Re: Патоанатомия
от Moonlight (merkutio@mail.bg) на 14.07.2006 @ 14:54:45
(Профил | Изпрати бележка) http://molif.com | съсипа ме....съсипа ме...това не е патоанатомия, жива си, дяволски жива...
това си е дисекция без упойка, рейни...
поздрави!
:-))) |
Re: Патоанатомия
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 17.07.2006 @ 10:55:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Когато си правиш собствена дисекция, няма страшно да е и без упойка - все пак си подготвен за болката (когато други го правят, и то изневиделица, отвън, шокът често е непоносимо тежък), а и очевидно е въпрос на личен избор, щом сами се поставяме на операционната маса.
И липсата на анестезия определено е желателна. За да помним!
А заглавието си е съвсем точно. Вегетирането може би е форма на живот при едноклетъчните, но в мен някак различно стоят нещата относно живота...
Трогна ме реакцията ти, наистина! И ти благодаря за нея.
|
]
Re: Патоанатомия
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 17.07.2006 @ 11:40:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Наистина не мога да знам... Никой не може да каже това - само те си знаят какво е времето в тях. Ако са наясно със себе си. Единствено времето ще покаже и докаже какво и що...
Съдейки по начина ти на писане и възприятия, имам чувството, че никак не ти допадат старомодните клишета, но ще рискувам и ще ти оставя една аксиоматична истина, цитирана като мъдрост: “Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако той се върне, е завинаги твой. Ако не се върне, значи никога не е бил.”
Аз никого не съм пускала на свобода, ако трябва да сме точни – хората сами си отиват... Моят навик е да ги стискам здраво – за ръката, и не само, каквото и да се случва. Мисля, обаче, ме разбра.
Благодаря ти за топлината и вниманието, отразени в няколкото думи...
|
]
Re: Патоанатомия
от liastovicata (Имам, давам го на лична:)) на 14.07.2006 @ 15:53:52
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/ | Стоях на текста ти половин час Рейни. Прочетох го неколкократно и не мога да ти напиша нищо.
Как се пише коментар на такава силнодъблокооткровена изповед. След твоята дисекция нямам думи.
Поздрав за текста!!!
От сърце ти желая многооооо обич и щастие:)))
|
Re: Патоанатомия
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 17.07.2006 @ 12:28:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Когато прочета твой коментар, Пролетна – с цялата светлина, която носиш, осъзнавам до крайна степен, макар винаги да го знам, колко безсмислена сама по себе си е творческата суета, и не само тя, както и стремежът към съвършенство, без онази молекула човещина, даваща ни стойността на хора...
Много, много се радвам, че така ти е подействал този стих. Значи може би има някаква сериозна стойност. И смисъл. Извън тези, за мен самата.
Благодаря ти! Дано. Дано. Дано...
|
]
]
Re: Патоанатомия
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 15.07.2006 @ 00:17:43
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Дълбоко откровен текст.Възхищавам се на откритите хора и се старая до колкото мога и аз да съм такава.Защото според мен открит може да бъде само Силния Човек!Поздравявам те!
Мисля,че не е необходимо да ти казвам,че хората,на които най-много държиш,ще останат при теб тогава,когато спреш жизнено да се нуждаеш от тях.Дори може да си смените ролите.
Текстовете ти са дълбоки и силни и за мен е удоволствие да те чета.
Сърдечни поздрави! |
Re: Патоанатомия
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 17.07.2006 @ 14:50:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | ...хората, на които най-много държиш, ще останат при теб тогава, когато спреш жизнено да се нуждаеш от тях. Дори може да си смените ролите.
_________________
Ти си много умна жена, Индиана. Ще ти споделя нещо в скоба: съвсем скоро прочетох твой коментар на разказ от изключително талантливия Стефан. Копирах си го и запаметих, за да си го припомням често. Вероятно моята любов е такава, каквато ти описа там, и си заслужавам наказанията, а те никак не са малки. Никому не ги пожелавам!
Но относно цитираните твои думи, над черта, не съм съгласна с теб. Подобно разминаване не е постулат или правило. Да не говорим, че изобщо не е успокоение, и че никого няма да направи щастлив, най-малкото мен, и че дори и да се случи (в което дълбоко се съмнявам), порочно е да изпитвам удоволствие от мисълта как ще се нуждаят от мен тогава. Любовта не е наказание, не бива да се чувства като отмъщение. Тогава не е любов. Липсата й лично мен ме води само до безкрайно, безкрайно нещастие. А и ако се случи така, какъв е смисълът за двамата? Смисълът е преди това...
Знаеш ли, Инди, силните и откровени текстове не са признак на сила. Силата е да ги премълчиш; силата е и в много дреболии, наглед уж несъществени... А и още нещо – “текстовете”, колкото и да са дълбоки и силни, не могат да върнат хората, от които имаме жизнена нужда (ако беше обратното, животът нямаше да е препълнен с драми и трагедии). Нищо не може да накара даден човек да направи насила нещо, за което имат избор, и което не желае. Както и нищо не може да го спре, ако желае обратното. Знам го от личен опит...
Мисля, че трябва да потърся смирение... Не примирение, а смирение. От което явно има нужда личността ми, за да й се случат всичките наказания – и вътрешни, и външни. Без да изневерявам на чувствата си, и на хората, с които единствено искам да бъда. На това имам право. И това право никой не може да ми отнеме. Никой. Никой. Никой!
Сърдечно, сърдечно ти благодаря за хубавите думи, Индиана...
|
]
Re: Патоанатомия
от Meiia на 15.07.2006 @ 14:03:50
(Профил | Изпрати бележка) | Ужасно ми е трудно да се докосвам до оголените нерви на това стихотворение! Но ми се иска да застана редом до смелостта за подобна дисекция на себе си. Вярно е, всеки искрено написан ред ни издава, но тук не иде реч за това само, а за много повече откровеност, от посипване на сол в раните. И, противно на заглавието и привидната хладна аналитичност в текста, онова, което е положено на детайлна дисекция е живо, живият организъм на душата. Така се стига и до покаяние, и до прошка, включително и тази към себе си. Това е подножието на пътя към истинска промяна, промяната отвътре, трусово, дори жестоко на пръв поглед. И ненапразно в религиите това символично отричане от себе си и навлизане в безкомпромисното себепознание присъства винаги. В ритуалната смърт. Има я и при теб, недвусмислена, защото не е натрапена отвън, не е част от неосъзнат обряд, а пожелана с онази цяла част отляво, която знае що е обич. Ляво и дясно: "Да не знае лявата ръка какво прави дясната" Тук нещата са ясни, видими, дори нарочо извадени изпод кожата на наложения ни отвън образ, за да стигнем до дълбочината на грешките ни, загубите и онова малко, което си е струвало досега. Безкръвен срез на душата, но само привидно е така, когато сме дорасли за Причините. Отговорите, които сякаш идват сами, са пулсирали в кръвта ни много преди това чрез въпросите, които не са ни давали мира. И усещането за покой е просто нова решимост да сме верни на доброто у себе си, както досега сме били верни на доброто у другите.
Ще се съгласиш ли с мен, но това е много трудно раждане на истинското самобичане, непозоляващо да нараняваме, но и да ни нараняват.
А душата има свойството да се възражда точно след онова, което е можело да я убие...
|
Re: Патоанатомия
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 18.07.2006 @ 10:31:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ще се съгласиш ли с мен, но това е много трудно раждане на истинското самообичане, непозволяващо да нараняваме, но и да ни нараняват...
_________________
Труден за коментиране коментар... Който ми е изключително ценен!
Ще се съглася, да. След като го прочетох хилядократно и осмислих накрая... Много е трудно (но не и невъзможно). И трудността идва не от друго, а защото това е процес, който зависи винаги от двама...
Виж, за последното – душата, съм изключително неподготвена за мнение. Знам чудесно какво убива моята, нищо че тя, душата, била неунищожима. Както и знам и какво я възражда. Наясно съм със себе си. Другото е теология и философия... Ще се съгласиш ли с мен, че нямаме сила за тях, когато изобщо не ни е до това?
Права си за всичко, Мея... Написах ти хубави неща в отговор – и за солта, и религиите, и жестокостта, и обичта, и раните, и всичко. Но някак... някак изведнъж излишно и многословно ми се стори. Затова само едно – права си до последната капка мастило в оставените думи.
Искрена, искрена благодарност за дълбочината и чувствителността на прочита ти!
|
]
Re: Патоанатомия
от Meiia на 18.07.2006 @ 13:19:41
(Профил | Изпрати бележка) | Да доотговоря и аз като в тъжна закачка:)
"Ще се съгласиш ли с мен, че нямаме сила за тях, когато изобщо не ни е до това? "
Да, теология и философия..отвлечени неща. Аз не ги познавам. Говоря само от опит. И точно от опит знам и вярвам, защото съм уверена, че е така, че душата, изтерзана, намира повече себе си, но, че тя иска да се преоткрива главно чрез любов. Знам също, че любовта не причинява болка и, че всеки път, когато го прави, тя се докосва до или се трансформира в някакво друго чувство. За миг може би само, а може би не само за миг. И трябва да сме нащрек за онова, което се случва с нас.
А ти си направила това по своя си начин!
Труден избор! Всеки трезв избор е такъв. Поздрав!
|
]
Re: Патоанатомия
от Nika на 22.07.2006 @ 18:18:02
(Профил | Изпрати бележка) | Любовта не се заслужава, или я има, или не.
Така казваше един приятел. Прав е, мисля.
Ти цялата си изпълнена с любов.
Преди да изгориш листа, ми го дай.
Отдясно ще напиша за Рейни, най-вярната, най-смелата и най-добрата.
Ще разкажа още за онази Рейни, която умее да обича
и да пази любовта - своята и на другите. Да брани хората, които обича - като тигрица. Има ли нещо по-ценно от любовта? Според мен не. Накратко: майната й на лявата част на листа, Пазителко! :)
Последно, ще завърша с перифраза, който ми напомниха вчера. "Ако обичаш някого, пусни го да си отиде. Когато се върне, е завинаги."
Пожелавам ти търпение. С обич, Ника. |
Re: Патоанатомия
от angar на 22.07.2006 @ 22:47:32
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Ника написа: "Последно, ще завърша с перифраза, който ми напомниха вчера. "Ако обичаш някого, пусни го да си отиде. Когато се върне, е завинаги."
Не я заблуждавай и не робувайте на клишета, Ника!
"Ако обичаш някого, не го пускай да си отиде! Кажи му че го обичаш, че не можеш без него! Ако си отиде - ще е завинаги!" - ето това е истината!
А ти Рейни, дай ги тези неща от лявата част на мен! Макар да си ги имам, но колкото повече от тях - толкова по-добре. Много са необходими и много помагат за успеха!
|
]
Re: Патоанатомия
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 22.07.2006 @ 23:40:53
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ангар, с цялото ми уважение към теб и личността ти ще те коригирам, без да се вълнувам какво ще си помислиш. Нито аз, нито Ника робуваме на клишета. Не познаваш нито мен, нито нея. Да не говорим, че не сме момиченца, които могат да бъдат заблудени. Да не говорим, че погрешно интерпретираш една сериозна мъдрост.
Което не означава да не изразваш мнение, но аз възразявам! Което означава, че за мен ти бъркаш.
Това не е вярно, което споделяш. Личен опит. Лична позиция. Никого не можеш да задържиш насила, против волята и чувствата му. Никого!
И още - човек се връща. Когато изобщо не си е отивал от нас, разбира се...
Що се отнася да кажем каквото чувстваме и да не крием безпомощността от липсата, това е единствената точка, с която се съгласявам с теб. Но това е друго...
Казва ти го човек, който е готов на всичко, за да запази до себе си човека, без когото не може. Наистина на всичко. Не се шегувам. Не ме четеш добре, Ангар.
Интересно ми е впрочем... Какво си хареса от лявата част? Кое от всичките? Кое лошо ти се стори най-прекрасното? Цел? Искаш успех? Мислиш, че въпросната лява част ще помогне за това? Сериозно? Халал да ти е успеха, пожелавам ти го, щом го мечтаеш. Без ирония.
Само където с въпросната лява част само можеш да изгубиш хората, без които не можеш, и нищо повече. После? И ти желаеш това? Без коментар...
Боя се, че много, много погрешно си разбрал стиха... Вината обикновено е на автора, и аз я приемам.
С искрена благодарност за вниманието ти!
|
]
Re: Патоанатомия
от angar на 23.07.2006 @ 04:49:37
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Чудесно си го написала, Рейни! Много професионална и главното много художествена дисекция си си направила. Голямо удоволствие ми беше да я прочета!
Прииска ми се да те разведря с малко иронична нотка, затова отзивът ми беше такъв. Но понеже ти си толкова сериозна, и аз ще бъда сериозен.
От лявата страна си харесах гордостта, претенциозността, капризите, деспотичния характер. Предполагам от небрежност си изпуснала егоизма, или го припокриваш с алчността; алчността бих изхвърлил, но егоизмът е много нужен!
Дреболиите които кършат пръсти бих ги изхвърлил - те наистина са за изхвърляне. От изброените качества само гордостта смятам за положително качество - въпреки че я обявяват за смъртен грях. Без гордост няма човек, няма достойнство. Друго нещо е горделивостта; но ако ти именно горделивостта си имала предвид - нея не я искам. Тя е изключително вредно, жалко и смешно нещо."По който и път да върви горделивостта, има една среща която тя не може да избегне - тази с унижението!"
А сега за останалите качества. Ти ги смяташ за лоши, искаш да се избавиш от тях, но към какво всъщност се стремиш? Към успех в живота или да ставаш ангел? Чудесно е да бъдеш ангел, но нали живееш сред хората? Сред тези хора, които когато някой е честен, винаги го лъжат, когато е искрен - го разиграват, и колкото е по-добър, толкова по-зле се отнасят с него!
Истината е че трябва да бъдеш лош, за да те уважават и се отнасят добре с тебе! Дори нахалството и наглостта са много важни качества за успеха, равни по значение или дори по-важни от способностите! Особено в интимните отношения е така! С деликатност и скромност доникъде не се отива!
А ако човек не е и егоист, хората ще му отнемат всичко: времето, парите, доброто име дори. Затова "умереният егоизъм е сила чудодейна, той е стоборът, който пази вишната от крадците".
Но да не се разпростирам - в такъв дух трябва да се разбира и първият ми отзив. |
]
Re: Патоанатомия
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 23.07.2006 @ 09:11:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | “Истината е че трябва да бъдеш лош, за да те уважават и се отнасят добре с тебе!”
Ангар, не те познавам. Не знам и как са си се формирал като личност и възприятия, но това е жестоко порочно твърдение. За мен... Предлагам да не идентифицираш страха и мълчаливото подчинение по една или друга причина с истинското уважение.
Впрочем допуснал си една мъничка грешка – лакомия в случая не означава алчност. За мен...
Както и да е, няма да се увличам в нищене на думите ти - нито какво съм пропуснала, нито какво и защо си харесал, или не. Ти имаш изконното право да си себе си.
Към какво се стремя? Ето, права съм била - наистина не си ме прочел и разчел. За което ти нямаш никаква вина. Различни сме, и то много. Не необходимо различни, в степен и смисъл да се допълваме, а кардинално различни.
Особено в частта на интимните отношения – деликатността, честността, искреността, нахалството, наглостта, егоизма. И изобщо...
Благодаря ти за споделените мисли, комплименти и внимание.
|
]
Re: Патоанатомия
от angar на 23.07.2006 @ 21:59:04
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Е, ти много лично възприемаш нещата! Аз не съм такъв, нито пък искам да е така. Но в живота най-често е така. И злото тържествува над доброто! А и в литературата - ако не съществуваше изискването за хепиенд и добрите да побеждават - пак по-често щеше да е така.
(А защо обикновено побеждават злите? Според Белински: защото "злите се отнасят към честните хора така, сякаш честните хора са по нечестни и от тях самите. Докато честните хора се отнасят с нечестните така, сякаш те са много по-честни от тях, честните хора!")
Пожелавам ти прочее никога да не се разочароваш в убежденията си! |
]
Re: Патоанатомия
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 23.07.2006 @ 00:13:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Така е, прав е приятеля ти. Съгласна с теб. Напълно съгласна. Без да се впускам в излишни разсъждения. Понякога може би използвам думи, които не са точни, но пък се надявам да предават чувството. Каквото е...
Не, този лист няма да ти го дам. Вече е изгорен. И знам, че е за добро. Вярвам в това. Стиховете понякога не са само стихове. А онази Рейни, дясната й част, за която разказваш, тя е друга опера. Сега не говорим за нея, но... хубаво ми е. Хубаво ми е, че така я усещаш. Както си я описала. Рейни е щастлива от това...
Не си права според мен в друго, Ники – не е редно така “майната й на лявата част”. Не е правилно. Именно защото няма по-ценно от любовта. Трябва да се учим на обич. Колкото и парадоксално да звучи. Докато сме живи и то. И да я пазим. Да я пазим...
Скоро ми казаха една прекрасна мисъл, която буквално ме плени – “Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки”.
И след безбройните пропасти, които преживях, и особено след последната, ако мога да се изразя максимално точно - чувствам се като неграмотник, който изведнъж е започнал да чете.
Аз едва ли ще мога да поправя всичките грешки, а и не мисля, че е по силите на който и да е Човек. Със сигурност, обаче, държа да поправя тези, които променят смисъла. Като запетайката, поставена на неправилното място в изречението, и променяща генерално всичко, вложено в него.
Това ще го бъде. Можеш да ми вярваш...
Цитираната перефраза не е клише. Истина е. Голяма истина.
Дал Господ търпение. Така се оказва... Както и чувства. Именно заради тях.
С обич, Рейни.
|
]
Re: Патоанатомия
от I_naistina на 23.07.2006 @ 15:15:24
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | извинявам се, лейди, но повече не мога да си мълча :) ако ще и един тон глупости да изръся, моля, да ми бъде простено.
моля те, моля те да не си си пипнала претенциозността и ревностите, и всичките други работи, настоявам даже!
/това преди да прочета абзац последен/
сега след него:
двете "ще"-та ме удариха право в сърцето.
не са нужни, защото времето трябва да е сегашно
трябва!(
аз те обичам, лир.Ре.., ако изобщо е важно и ако помага да се обичаш..!!
а автора трябва да знае, че пише зашеметяващо истнски както винаги!! и страшно замисля.
|
Re: Патоанатомия
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 23.07.2006 @ 16:37:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Авторът категорично не смята, че си ръсила някога глупости, скъпа, и ти благодари от сърце за “немълчанието”.
Не, авторът не мисли, че претенциозността и ревностите са достойнства, достойни за пазене, освен когато показват себеуважение, но в случая не е така. Затова – под ножа...
Така е, да - и авторът счита същото. Трябва да е сегашно времето, и тогава се осмисля животът ни, но...
Времето не го определям аз, не е във властта ми. По-точно “времето” не се определя само от единия, а трябва да е еднакво и за двамата. В случая “ще”, така нареченото бъдеще време, означава милион неща, а не елементарното бъдеще време, вплетено в детски обещания...
Авторът ще спази откровения си стил на поведение и признава: Не, фактът, че ме обичаш грам не ми помага да се обичам, скъпа - конкретно в случая, но определено е важен за мен, и за мен означава много...!
И авторът дълбоко оценява оценката на Ина, защото знае колко тя е истинска, като се надява размисълът да се отнася преди всичко за него, автора...
|
]
Re: Патоанатомия
от I_naistina на 23.07.2006 @ 17:02:59
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | Разбрах те, Рейни! Ураган такъв! Майната `и на моята оценка!
но всичко, което накърнява себеуважението..да. под ножа! и стихът ти е наистина на съвсем висша плоскост в изкуството според мен и това не е оценка, а личното ми мнение, с което не задължавам никого. що се отнася до личните ми чувства към автора, то те ще се бъдат адресирани както трябва и както е достойно в едно грамадно) писмо, с което не съм готова още, и тук ми се ще да пратя по дяволите Елементарното Време, но се въздържам.
Пожелавам ти да се обикнеш!
|
]
Re: Патоанатомия
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 26.07.2006 @ 09:51:30
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Суетата забравяш, любимият ми грях...
Скъсай листа! Ама внимателно, по разделителната линия, и изгори никому ненужната съвършена дясна част. Обичат те истински тези, които ще те обичат след това и заради това. Досегашните просто са правили компромис между лявата и дясната част, временен разбира се. |
Re: Патоанатомия
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 26.07.2006 @ 14:50:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Култова реплика и култов филм, преобръщащи ценностната система. Не съм я забравила. В листа имаше още написано...
Много интересна препоръка ми даваш. И коментар... Много, много точен и справедлив. Припокрива прекрасната мисъл на Виктор Юго: “Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия теб или по-точно, да си обичан въпреки теб.” Всъщност това не е дефиниция на щастието, а на самата обич. Която е щастието...
Искам, обаче, да те попитам нещо, Пламене. Кажи ми, как се чувстваш, когато заради собствената си природа нараняваш тежко хората, които обичаш, които придават собствения ти смисъл, от които имаш жизнена нужда? Кажи ми, как? Било то с основание, и особено без... КАК?
Беше ми интересно, впрочем, да прочета стиховете и размислите наскоро по повод съвършеното и свършеното. Аз съвършена (свършена) не мога да стана, а и не искам. Просто... Просто да пазиш хората до теб, да се учиш на обич, е лична отговорност на всеки. Пред него си...
И “заслужавам” наистина не е точна дума, но е точна за мен в най-дълбокия си смисъл. Вярно, любовта не е по заслуга. Или я има, или не. И въпреки това хората могат да си идат, дори да те обичат. И тогава как ти липсват! И се обезсмисляш. И бавно умираш. Умираш. Умираш...
Но ти си прав! И затова ги чакаш. И то не временно.
Това не е посипване на главата с пепел, или поредния “път към ада с добри намерения”. Това е Чистилище...
|
]
Re: Патоанатомия
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 29.07.2006 @ 10:10:21
(Профил | Изпрати бележка) | краят е наистина трогателен... дълбок стих!
но знаеш ли, мисля си, че на тези две действия си им обърнала местата, според мен са в обратен ред :
"Ще заслужавам да ме обичат
(а тогава и аз себе си)"
Поздрави и съботни усмивки :))) |
Re: Патоанатомия
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 29.07.2006 @ 11:22:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Трябва ли да са обърнати наистина? Не знам? Не знам, не знам...
За мен винаги е било иначе. Наопаки на възприетото, в което има сериозна истина – как ние трябва да се харесваме и обичаме, а тогава и останалите като следствие. Само че при мен е валидно друго - когато видя блясъка, радостта, одобрението, щастието и любовта в очите на определен човек от факта, че е с мен, и от самата мен, и от всичко, което съм, тогава се осмислям. И дърпам нагоре. И още, и още... Във всяко едно отношение.
Не мога да съм си самодостатъчна – и априори, и след това. Не мога! Ние сме родени егоисти, заложено ни е, но... А може и да греша, но така чувствам за мен, така стоят нещата в мен.
Краят е истински. Много, много истински. Зарадва ме, Амар...
Особено с дълбокото.
|
]
Re: Патоанатомия
от magiq02 (mag2002@abv.bg) на 15.04.2007 @ 00:10:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Ти заслужаваш да те обичат! Ти самата си обич! И, Рейни, никой никога не си е тръгвал и нячма да си тръгне от теб! Онези които те заслужават са останали! |
Re: Патоанатомия
от esperanca (medina@dir.bg) на 14.06.2007 @ 13:17:51
(Профил | Изпрати бележка) | Ще заслужавам да ме обичат
(а тогава и аз себе си)
и няма повече - никога, никога!, да си тръгват от мен -
единствените, от които имам жизнена нужда...
с това ужасно не съм съгласна, но ти вече знаеш от Папирус... |
Re: Патоанатомия
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 05.02.2008 @ 18:29:16
(Профил | Изпрати бележка) | "Дефинирам си достатъчно вярно цената,
но стоката няма да бъде обявена на сезонна разпродажба. Въпреки..."
Това ме навява на една мисъл, която обичам: "когато си жаден, не пий какво да е; когато си гладен, не яж какво да е; когато си сам, не бъди с кого да е..."
Поздрви за харакирито, Рейни, изумена съм от начина, по който успяваш да предадеш с талантливото си поетично перо толкова философски истини...
|
Re: Патоанатомия
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 05.02.2008 @ 22:04:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ида, стига с тази мъдрост и философия, че ще береш ядове! Не знаеш колко съм дива и цялата мъдрост отива по дяволите именно, защото защитавам нейните устои...
:)
Всъщност ти си изразила с едно изречение моята лична философия в отношенията. Да. Категорична съм. Няма. Въпреки...
Макар реално нямам никакъв проблем за алтернативи, уверявам те!
:)
Просто искам точно това и само това, което искам. И точно както имам силата за една драстична и брутална откровеност в правенето на харакири (което никак, никак, никак не е лесно!), то другото ми е наистина лесно. Защото не се изисква сила, умишлена. То е вътрешна потребност. И хармония... Като дишането. И си ги искам!
Ако умея да ги изразя, успяла съм в нещо изключително важно за мен.
Безкрайно трогната от думите и вниманието ти! И това, поне при мен, не са празнословия...
|
]
Re: Патоанатомия
от Anton_Fotev на 19.08.2008 @ 11:43:00
(Профил | Изпрати бележка) | Еее, това вече на нищо не прилича - хората по десет години учат, за да станат психиатри и психолози, а ти тука със скалпела и антибиотиците.... самолечение ще ми прилагаш!? ;).
Но пък и ти сама разбираш колко е силно и ефикасно лекарството, Даре? Поглеждането в огледалато в полунощ може да е едно от най-страховитите неща в съществуването ни на смъртни. |
Re: Патоанатомия
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 19.08.2008 @ 12:28:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | О, антибиотици... Ама какви са тези глезотии?! Режеш и оставяш имунната система да си се справя сама! Да не ги е натворявала такива, щото после да се тръшка – ама моля Ви, искам обезболяващи и противовъзпалителни, щото гангрената от нечисти собствени сечива ще ми види сметката...
:)
Поглеждането в огледалото има ефект единствено, ако не си си поставил цветните лещи (их, ако знаеш какъв мерак съм имала за такива и така и нямам все още, защо да ме питаш искам, ама на - женска суета!), но това сам разбираш, че не всеки има и силата, и най-вече желанието да го стори. Или често този ‘всеки’ дефинира визия за действие, но с презумпцията да си вмени визия на жертва, просто защото тази роля е изключително удобна. И вменява вина някому, следователно въпросният ‘всеки’, нали... Както бяхме се разговорили – пътят на най-малко съпротивление, ама хайде да не почваме пак същата грамофонна плоча!
:)
Когато изгубиш всичко (относно вътрешното твое), имаш силата за всичко (относно себе си). Импровизиран размисъл на глас и спирам до тук, защото ще стане страшно...
P.S. Благодаря за Nightwish! Много ми е вътрешно...
:)
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 584
ХуЛитери: 4
Всичко: 588
Онлайн сега:
