Препарирах остарелите си надежди.
Преди съвсем да са изчезнали.
Призрачно сега ми изглеждат.
Пребледнели и полузалезли.
През прокъсаните им одежди
провижда се син, застинал лазур.
Приказки пак си препрочитам.
Прозрения в тях откривам, истини
пръскат ме отрезвяващо с жива вода.
Приумици рядко ме посещават,
приятно ми е все пак да посрещам
прелетни птици и спомени,
презимували на юг и в сърцето ми.
Прекопирам фантазии.
Правя копия на сърцето си.
Пращам ги на
Приятелите, които са ми отнети,
предателски от време и обстоятелства.
Признаци на живот...
Промръдване...
Промеждутъчно...
Проблясъчно...
Протягане към
Пространство