Бавно провлачвам
босите крака към пода
нахлузвам
чехлите самотни,
угасям
лампата във хола,
млъква
телевизорът учуден,
че пак е ням и сам..
Отивам в спалнята
и лягам..
А стаята
е много празна,
макар и да усещам
твоя аромат...
чаршафите,
възглавницата смачкана,
макар, че си на път,
далеч оттук...
пусто е
в дома ни,
пусто е
в душата ми
пусто е
и в мислите ми,
пълно е
сърцето ми
с обичта към теб..
Липсваш ми..