Ще се правя на друга,
а пък ти се прави,
че на никоя не си преповтарял
всички тези красиви лъжи
за единственост,
дето целия те е изгаряла.
Ще повярвам наглас,
а наум ще си шепна залостено,
че това между нас
е нещо красиво, но, че се иска
от многото още,
за да бъде любов, за да бъде
вселена...
Прегръдката щяла да топли
по нещо у тебе, по нещо у мене.
А защо сетивата ни
като пред смърт са изопнати?!
Избрах си луната
вместо камък на шия
и потъвам във тебе. О, господи!
Щях да се връщам,
но тази страст е просия!
Тук съм и искам oще, и още, и...