Сънищата са мечтите ни несбъднати.
Сънищата са във блянове превърнати.
Лягам и притварям уморените очи,
чакам,чакам... сън да се яви.
Ето, девствена гора красива,
малко ручейче снага извива!
Птичка пее в храсталака,
а кълвач почуква във клонака!
Слънцето целува синевата,
въздухът трепти от маранята!
Колко тихо,нежно и ефирно,
вятърът докосва клоните зефирно!
И прехласната по тази хубост,
съм отнесена, халюцинирам - лудост...
Виждам фигура на снажен мъж,
появил се е от нищото,тъй, изведнъж.
С черни въглени, очите ми изпива,
а сърцето му под кожата прозира.
Нереално и с усмивка закачлива,
думи нежни и покана мълчалива.
Устните копнежно шепнещи за мене,
оглупявам,нека този дявол да ме вземе....
Казват гладните кокошки,
(без от тях да искам прошка)
златно зърно и просо сънуват,
а глупаците по сънища бленуват...