автор: maktub

"Gente di mare che se ne va
dove gli pare,dove non sa...."

Тясно ми е в топлите ти очи,
моята морска орис ме вика...
От прашните стъпки ме мамят искри
и пътища голи денят ми завихрят.


Няма раздели,когато съм ничия
- за градските изгреви с мокри площади!
Морето е моята къща единствена,
вълните - на моята стая прегради.


И чак до устни затънала в спомени
все премълчавам хлъзгави истини!
Кой ще живее в домът ми отворен,
щом аз самата за него съм скитница???