Отронена трошица мащерка
и люспа скъпоценен камък
в ръцете ми се смесват и опрашват
усещане за лято и за празник.
На билото на твърдата земя е слънчево.
И припекът оформя ми крилете.
Кади ги с аромат на билка. И на зрънце.
И иде ми да литна над морето.
Над мястото, побрало цяло утрото.
Да плувам във очите му на светло.
Покръстена от божията хубост
смирявам се, притихвам и олеквам.