автор: infinity

празен вятър е докосването под това небе
когато лъжа булевардите че съм те срещнала

основателни причини колкото решиш
мога да ти издълбая
върху какавида звездна

щом отива си морето всяка сутрин
нямало е мост отсечен фар да изгради
разхождам се по мрачни двоеточия
и чакам мисли да ме изброят от там до тук
за да ме връщат безпосочна

в началото бе спазъм притъпен
след 8 часа всичко си е същото
надничат месеци зад пухкав шадраван
засрамените скулптури
пера навличат

гълъбите инцидентно се прочитат -
изкълвани тайни в потреперващ храм
ще преживея застудяването източно
по моливения ръб на Юг
до педантичност знам

представям си как утре ще си счупя сянката
в мига на лунното наричане за ручей
по който без да искам ще те спусна
в главата ми е светло
като дъжд случаен

притиснал яростно набръчкания изгрев
над юлска дюна и сънуващ мъж
а аз си спомням че не ми поникват корени
спомням си че нямам цвят и нямам начини
да бъда само полъх щом те искам