автор: pc_indi

Песента й се лееше от хълма.Обгръщаше долината,завихряше се над дърветата,спускаше се към реката и отново се издигаше към здраченото небе.Мелодията навяваше лека тъга,а всеки трептящ звук докосваше нещо дълбоко в душата.
Беше някаква много стара,арамейска песен,която баба й пееше и беше научила и нея.Не знаеше за какво се пее в песента.Баба й само й беше казала,че е за Любовта.Обичаше тази песен.Имаше чист,дълбок и мелодичен глас.Истински дар от Бога.Обичаше и да седи тук,на това място привечер.Тук-на около километър от хълма,свършваше градчето.Седнала на хълма,пред нея се простираше като на длан долината с разпръснати групи дървета и реката,извиваща между тях.Усети как някой се приближава зад нея и се стресна.Беше възрастна,сляпа жена.Явно се бе заблудила.
- Объркали сте пътя и сте излезли от града...- изправи се и я подхвана под ръка.
- Така ли съм направила? - засмя се старицата - Така е,като не вижда човек...
Опипа лицето й,косата й.
-Плакала си,миличка...Ела да поседнем...Ох..- старата жена се отпусна на тревата и потърси ръката й.
-Какво ти тежи?...-попита.
-Има един човек...-едва чуто отвърна момичето - Обичам го..Много го обичам,но не можем да бъдем заедно.Има хиляди причини...Хиляди...А неговите са повече и от моите.Има и друга жена...Обича я...Знам го...И тя го обича...
- Хубава е песента,която пееше...-каза старицата все така усмихнато.
- Много е стара.На арамейски...Не знам за какво се пее в нея.Баба ми ми е казвала,че е за Любовта,но друго не знам.
-Така е...Искаш ли да ти разкажа?- хвана ръката й старицата и я придърпа към себе си.
- Знаеш ли я?- младата жена беше истински заинтригувана.
- Аха...Слушай...Преди много,много години,на владетеля на тези земи се родила дъщеричка.Била първата му рожба.Истинска красавица.Когато дошло време да се задоми,започнали да идват кандидати да искат ръката й.Но тя всички отхвърляла,като им се надсмивала и подигравала.За един казвала,че е с толкова голям нос,че на него можели да кацнат пет гълъба,а ако се сместят малко,и за шести ще се намери място.За друг пък,че е толкова нисък и дебел,че е по-лесно да го прескочиш,отколкото да го заобиколиш...Кандидатите си отивали наскърбени и никога вече не се връщали.Когато прогонила и последния кандидат,баща й така се разгневил,че проклел очите й,които не можели да видят истинските ценности и вътрешната човешка красота.И тя ослепяла.Отчаян и разкайващ се,владетелят водел лечители от всички краища на земята,но никой не успял да помогне на дъщеря му.Тогава дошъл един млад лечител.Всеки ден я посещавал и провеждал дълги разговори с нея.Говорели за какви ли не неща.Дъщерята на владетеля била запленена от красотата на думите,от чистата и топла душа на лечителя.Благодарение на него,коренно променила отношението и възгледите си за света.И се влюбила.Влюбила се в топлия му,мелодичен глас,в смеха му,в ръцете му,които нежно я придържали докато се разхождали заедно,влюбила се в душата му.Красотата й,коренната промяна в характера й,нежността и чара й,изпълвали със смущаващи чувства и сърцето на лечителя.Но не можел да остане с нея.Вече бил обрекъл сърцето си на друга жена,която също го обичала,а скоро щяло да им се роди и детенце.Когато през сълзи й казал това,дъщерята на владетеля заплакала.Страдала дълго,затворила се в стаята си и не искала да разговаря с никого.Започнала да размишлява над чувствата си.Обичала го.Много обичала лечителя.В началото се гневяла на съдбата,на него,на всичко,което пречело да бъдат заено.Постепенно,осъзнала,че го обича толкова много,че повече от всичко друго иска той да бъде щастлив.Да се радва на любовта на жената,която толкова силно обичал и която също предано го обичала,да се радва на рожбата,с която тази жена щяла да го дари.Осъзнала,че силните чувства,които изпитва към него,по някакъв начин впримчват душата му и тя страда от нейната болка.Осъзнала,че да обичаш не означава непременно да бъдеш с даден човек и той също да те обича.Осъзнала,че истински чистата обич извира от сърцето и е безусловна,изцяло отдаваща,без да чака нещо в замяна.И решила да го освободи от чувствата си.Винаги щяла да го обича в сърцето си,но смирено и благородно,без да притегля душата му към себе си.Благословила го.Благословила живота му,любовта му.Седнала и запяла тази песен.Думите и мелодията извирали от душата й.В нея тя изказвала любовта си към него,благославяла го и го освобождавала.....
- Не е ли странно?...- пророни замислено младата жена - Оказва,се че пея песен,в която освобождавам от любовта си човека,когото до болка обичам,без в действителност да съм го направила...
- Няма нищо странно -усмихна се старицата- Всичко,което трябва да се случи,се случва.Обичаш силно човек,който може би също те обича,но по-скоро обича любовта в теб,обича това чувство,което го прави толкова значим за теб.Не теб самата.Всъщност,обича друга жена.Любовта не идва отвън.Тя е в сърцето и е потребност да обичаш някого.И едва когато си научил сърцето си да обича безусловно,можеш да срещнеш взаимност.Живота ще ти я донесе.На него живота му е донесъл тази взаимност.Благослови го и го освободи от себе си!Някой ден тази взаимност ще намери и теб.Сега знаеш всичко за песента.Пей,дъще,пей...
И тя запя.В началото неуверено,с треперещ глас,който постепенно се изчисти и понесе уверен и силен над долината.Когато свърши,забеляза,че старицата си е тръгнала.Дори не беше усетила кога.Толкова беше погълната от песента и всички вложени в нея чувства.Почувства се лека,ефирна и пречистена.Трябваше да благодари на старицата.Беше я научила на толкова много неща за един кратък миг.Хукна по посока на града.Тичаше с всичка сила.Нямаше как старата сляпа жена да се отдалечи толкова бързо!Когато навлезе в града,успя да я зърне как влиза в една къща.Значи тук живееше!Прозорците светеха.Спря запъхтяна пред вратата и почука.Не след дълго се показа някакъв мъж.
- Добър вечер!- едва поемайки си дъх заприказва младата жена- Преди малко разговарях с възрастната сляпа жена,която току що влезе у вас.Вероятно е майка ви...Тя...тя ми каза много красиви неща...Исках да й благодаря...
Мъжа я гледаше недоумяващо.
- Сигурно сте се объркали.Никой не е влизал...Майка ми не живее тук,а...
- Кой е,скъпи? - зад него се показа приятна жена и нежно обгърна раменете му.
- Обяснявам на момичето,че сами живееме...Сторило й се,че някаква сляпа старица влязла у нас...
-Но аз я видях как влезе...Видях я...- младата жена беше много объркана-Извинете за безпокойствието,аз...- отправи се замислено към дома си,мислейки за сляпата старица.Може пък наистина да се беше объркала...
На другия ден,рано сутринта реши да замине някъде за известно време.След разговора със сляпата старица се чувстваше много по-добре.Обичаше мъжа,който беше в сърцето й,но не с изискваща и болезнена любов,а чисто и всеотдайно.Беше го благословила и освободила и се надяваше да бъде истински щастлив.
Когато тръгна,реши за последно да мине покрай дома му.Вече отминавайки,видя на балкона сляпата старица,с която бе разговаряла.Усмихваше й се,сякаш я виждаше.
Спря и викна към нея:
- Благодаря ти!Благодаря ти за всичко!...Ще те видя ли пак?
-Ти вече ме видя.- отвърна й старицата -Но аз някой ден отново ще те намеря.Непременно ще те намеря.
Младата жена се усмихна и тръгна,после се сети нещо и се обърна пак.
- Как се казваш?Как е името ти?
- Любов...Казвам се Любов..-отвърна старицата и влезе в дома на мъжа,който младата жена обичаше.
Тя самата,спря за миг,отметна глава и се засмя.Затича се смеейки се по улицата и запя.Вятъра развяваше косите й,а старата арамейска песен се лееше над още спящото градче и бавно го разбуждаше.