автор: melanholia

Къде да отида,
кой да попитам
къде да те видя,
защо те няма ,
кога си отиде ,
как да те имам,
избяга тихо от света...
Горещи сълзи в
стъклени очи,
усмивка вяла от
спомен плах, далечен
Поглед, допир, шум-
побъркващо ежедневие
Фалшиви хора-
лица, усмивки, преструвки...
Фалшиви хора-
пошлост, завист, злоба...
пръска от очите им ,
уж слънчеви, добри...
Сама съм сред тези
толкова фалшиви хора,
в затвор от лъскави лъжи и
море от неискрени сълзи
Една любов-стъклена илюзия...
В този свят- пуст, прозрачен,
толкова просто устроен ,
имам нужда от теб ,
но......
...къде да отида ,
кой да попитам
къде да те видя,
защо те няма ,
кога си отиде ,
как да те имам?