автор: dankakalcheva

Дървото на Живота е смъртното дърво.

...И плющи бичът на омразата
върху гърба на времето.
И плюят неплодилите
върху откритите сърца.
Сипят присмех и никой
не надава ухо за тишината...

А Истината е винаги кротка,
неусетна като дихание.

***
Вековете пият от водата,
с която Пилат изми ръцете си
и питат:

Що е истина?

Варава е вечната размяна,
мерилката в световните везни.
Варава е свободата -
както я разбират робите !

***
Ние,верните,се заричаме
с пламенните думи на Петър.
И после греем дланите си
на мъждукащото огънче на оцеляването.

Наричаме Те
легендата на наивните,
слабостта на страдащите,
вярата на глупците.


И живеем все в часа
на Твоето издъхване,
Иисусе Господи !

А някой трябва да дойде там,
където лежи мъртвото Ти Тяло;
да почете мъртвото Ти Тяло;
да поиска да помаже умъртвеното Ти Тяло,
за да види,че Си възкръснал...

***
Дървото на Живота е кръстното дърво...

...Моя история,сила и вяра,
дай ми да преживея до третия Ден !

И прости слепотата,
с която хранех очите си,
преди да прогледна.
И прости днес многото ми думи,
защото гневът е многословен,

а Любовта е винаги кротка,
неусетна като дихание...

***
Светът купува и продава -
и вярата в Тебе
и отрицанието.

Въжето и тялото на Юда изгниха,
но трийсетте сребърника не застояват и не гният.
Разпръснаха се по земята,
завъртяха се.
Някой си е взел хляб,
друг си е купил меч,
трети е принесъл жертва в храма.

Ако има двама гладни -
единият на трохи ще се зарадва,
другият - от тях ще озлобее повече.
Всеки ожаднява -
утоляването е различно.

Само Истина
никой никога не си е купил.
Само Любов
никой никъде не е продавал.

***
Иисусе Господи,
плющи бичът на омразата.

И силна съм -
че мога да плача по Тебе.
И слаба съм -
че още плача за себе си.

***
Все един и същи сън
навестява будността ми:
Градина,
красива като Любов и Истина,
в която съм тъй чиста,
че усещам своето дихание...




-----------------------------------------------
Бележка: Част от цикъла "Помня Едем"