автор: ciklamen

Търси се
калейдоскоп...
Един такъв - цилиндричен
и даже съвсем не е нов,
забравен почти, безличен...
Къде ли се е загубил
сред стари вещи и спомени?
А в него, помня, бях влюбена,
в очите още го нося
и след години пътуване
как искам да го докосна!
И пак да видя в дълбокото
тичащи пъстри мозайки,
с магия сякаш забъркани,
неповторими и ярки...
Неповторими... Да, зная го
дори и да го намеря,
и поглед жаден отново
примижала в него да вперя
днес няма пак да е същото.
Аз стъкълцата ще виждам -
срутващи се, проблясващи,
от мойте ръце подгонени
във отражения и ротации,
но не и пленителни образи...
Нека остана със спомена -
там всичко е сякаш забулено
и не искрят цветовете,
но малки парченца учудване,
очакване, възхищение
пазят картина на детството,
с която да връщам времето...