автор: sradev

Посвещавам на админите

Имало би било едно време, когато всички закачалки не били закачалки и ходели до Големия Ординатор да го питат какво би било, ако две се умножи по две.
Сложни били въпросите им, пълни с дупки, но Ординатора умеел да чете знаците на дупките, дълго мислил, мигал с очички, главата му се загрявала до 500 абсолютни градуса, а в стомаха му къркорели ония що духат.

Но Мирмидонците завидели, мрежи си оплели, на ко-Ординатори се престрували и тук-таме нещо стрували. И закачалките веднага в мрежата се настанили, дълго ли, късо ли, светло ли, тъмно ли пиво пили, имената си скрили. Такива времена настанали, че и Крейните ординатори в мрежата се оплели и все на въпросите колко ли би било, ако бихме добавили две до две и защо, понеже за по-умни се смятали от Онзи пръв Голям Ординатор.

А закачалките, дали въпроси задавали, дали на себе си се подигравали, дали от слабост, дали от сила, дали майка им на време не ги мила, но пуснали фалове в мрежата, кои истински, кои с лъжата. Старият Комп още помни, когато ги нямаше, но е глух и сляп и никой не му дава хляб. А малкото бързо Компче, дето е като копче, да утеши дядото, да се похвали пред бабата, а и понеже тез фалове му омръзнали, пък мислите му премръзнали, та да ги стопли - измислило Огнена стена да бъде врата.

А в огнената стена сито като за най-фино брашно. И небит и бит не допуска за зърно. Фала по марката го разпознава и като съдия червен картон му дава. Но закачалките не се давали, мурафети продавали, маски си сложили, питали "Може ли?", имена на взаем взели сложили си палта дебели, огън ги не хваща, навсякъде се захващат. Тогаз дошло едно Ипче, дето зад всички маски вижда, който от лош град тръгнал веднага назад го е върнал. А мирмидонците се оплакали, че равенството им смачкали, от свободните градове вой надали и за Свобода все се надявали.

И една каша от туй брашно станала, дето и на торта изглежда, но вътре и мед и шипчета ще намериш и от кое боли корем няма да се досетиш. Всички бяхме там, ядохме и пихме, по-парените кашата духаха, но всички я лапаха.

(писано без обмисляне, хей тъй на ръка
хайде, че писна ми, глупостите си да чета)