автор: bROkO

очите на хората са завързани.
забързани души,
със ежедневие вързани
и не остава време
да бъдем привързани.
мързи ме да пиша,

понеже моите хора,
и те гледат на криво,
бодливо е тяхното минало.
едва ли и бъдещето им
ще бъде красиво,

докато всеки изгрев по малко разбива

надеждата и изостанали чувства -
да, някои го наричат изкуство.
плюя на тях и дотук с устрема.
обаче няма да чукам на вратата ти,
истина,
с ритници ще блъскам.

а ти очаквай развръзката -

лъскава или не.
пепелта да изтръскам,
че змията от дим вече съска
и лулата е празна, и гледа ме мръсно.

ще бръскаме.