***
"И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомня."
Д. Дебелянов
КОГАТО СЕ РОДЯ ОТНОВО
ще съм забравила за вчера,
за теб, за моя град,
за черните ръце на хората
и за живота ни премерен…
Когато се родя отново
ще искам много да си спомня
далечните звезди и в тях
мечтите…Моите мечти.
Дали ще мога да си спомням…
Дали ще мога в нова пролет
след ветровете на нощта
очи полека да отворя,
бриз хладен да ми заговори
и свят да видя в светлина…
Дали ще бъде пак възможно
след урагана от лъжи
да пазя скъпия си спомен,
че сме пониквали тревожно
в земята, като сме били.
Ще бъда истински свободна,
когато се родя отново.
Към бездиханните пространства
навярно ще е моят полет…
Но нищо няма да си спомня.