автор: margi

Казах истината
и засрамих Дявола,
а той реши
да отмъсти
изкиска се,
изщрака с пръсти
обърка
всичките ми дни.
Проклятие ми прати
та да нося
на истината тежеста
и тя
да ми виси
на кръста
докато слея се
с пръстта.
Изпрати ми любов
та да усетя
на пъкала
най-огнената жар
в кълбо от страсти
да се мятам
сърцето
да ми бъде господар.
Анатемоса свободата
крилете ми
опита да стопи
да бъда птица,
но без ято
и после
в тъмното се скри.
P.S.
Днес Дявола
е дяволски щастлив
една жена
ридае всеки ден
а той превръща
нейните сълзи
в обикновен абсент....