автор: Alexey

Къде след сенките ти аз не бродих,
къде в дъха след теб не бях...
Дъги от пламък,
стон-възхвала,
и спомен от изгубен град...
Какво ли в теб не виждах,
пролука във вековен мрак -
ти идваше
и миг - на огън!...
Ти идваше и стапяше се пак.
Криле ти нарисувах,
да прогонваш
със повей слепите клепачи;
и дух -
в бездушна статуя,
пред теб да мога да заплача.
...
Измина вечност;
аз и ти -
във пътя неизбежни...
Летиш - в сияние и тайна,
в море от миг и миг-безбрежност...
От пещера във пещера
те гоня,
призрачна идея!...
Ти - форма-Бог, аз -
пепел от материя.