горко на всички пътници.
навън е лято.
буреносно лято, мятащо
светкавиците си на глутници.
да си навън в такава вечер
да не дава Онзи.
да не дава Онзи, с поглед бронзовият
залез който гони, да не пречи.
очите ти са далече.
а аз научих се вече
да изглеждам обречен,
до кафяво препечен,
отричам до болка
и обичам до смърт.
(моята, твоята)
привличам различното.
на какво ли приличам?
пък ти ме гледаш
с критично неодобрение.
духай, бе.
то си е лично.