автор: angel_stz

Уморена ми се виждаш
някак от живота,
от семейния, имам предвид.
Уж напред вървиш,
а без посока,
търсиш нещо ново ли,
ориентир?
Не знам какво на хората им става,
че всеки хуква като пощурял
нанякъде. Къде ли? Сам не знае,
стига с младото да е във крак...
И лута се наляво и надясно,
ту в някой бряг поспре за миг
да си отдъхне, и да поогледа
тук ли ще е или продължи
в търсене на своя пристан нов...
Сега седиш съвсем сама,
във кухнята ,
изрядно чиста,
децата са с приятели навън,
нощта е лятна ,звездна..
а ти мълчиш унила, търсиш
отговори на безброй въпроси...
Къде по пътя любовта изгуби?
През дупчица на джоба ли изпада?
Изпари ли се
от страсти бурни
в жарък ден
или пропука се
през ледената зима?
На прах ли стри се
от натиска на времето,
на годините отминали?
Вятър ли пък разпиля я
като листа,
през есента окапали?
Защо и ТОЙ
е някъде самичък,
може би или пък не,
далеч или при теб
е сякаш без значение
щом нищо не усещаш
при неговата близост,
и тръпката я няма,
копнежът-
някак си е липсващ...?
Рутина ли ,
някаква заблуда
витае в въздуха около теб?
Умора ли,
досада ли,
какво ли-
не знаеш
и не търсиш лек...
Уморена някак ми се виждаш
и дано да е само това
отговори да намериш,
но не и в самотата,
защото е убийствена..
Но животът е затуй - да се живее,
не може всичко да е само пепел.
Отърси се от навика си скучен
нещата да те отминават ден след ден.
Разрови жаравата за пламък
светлинка грабни за новия си ден!