Нестинарю,
сърцето е жарава
недокосната...
жадува
погалена от твоя танц
да гасне...
въглени
проблясват във росата
устните ми заросила...
не гаснат
с песните си мамят,
на неродени пламъци,
желания заскитани...
не знаят
да се върнат -
посоките загубили...
стоя
от радост оглупяла...
очаквам
утрото да те посрещне...
жаден
жаравата разравяш,
и бликва извор
от усмивката
на утолена жажда!