автор: angar

Когато някога умра,
а че ще стане туй - се знае,
къде ли моята душа
подир смъртта ми ще витае?

Навярно в родния ми край
тя ще побърза да се върне.
Ще го погледа - и с печал
от него поглед ще извърне!

Където нявга беше рай -
от златни ниви и градини,
сега са бурени безкрай,
безплодни тръни и бодили.

След туй за синовете и
за внуците ми ще более:
с какъв ли непосилен труд
ще драпат, за да оцелеят!

Но непрестанно, крадешком,
и към Калина ще поглежда:
с кого ли се обича тя,
какъв ли е и как изглежда!?

Любов и ревност - две сестри -
душите ни безспир терзаят
дорде сме живи, и дори
и след смъртта не ни оставят!