автор: wert

Дай, вика, една бира!
Давам.
Джасна я за има-няма десетина минути.
Пристига с амбалажа и пак:
Дай една.
Изгледах я като бяла врана (щях да й река :"Туй да не ти е текила, ма!"), ама давам.
Чак ми стана симпатична, толкова утрепана изглеждаше. Тотален лузър. На средата на втората бира взе да танцува, ама като казвам танцува, нямам предвид от крак на крак. Раздава се, братче, като нашмъркан Джо Кокър. Да му се не види!
Кефи ме, ама е смущаваща някакси. Пияна е (не че две бири са много, но тя ги глътна, докато останалите, с които беше, пиеха още първата). Усмихнах й се. Тя се разхили някак странно, фамилиарно, леко гротескно. И се развихри още повече. Танцува, мамка й, без да й пука. Няма връзка с главния мозък, честно!
Даже не ме изненада като падна. Не мисля, че се спъна. Не и в нещо видимо. Просто падна плавно. Мисля, че никой не се изненада. Отиваше й. До толкова, че чак след края на песента някой се сети да провери, какво става с нея, диша ли, има ли пулс.
После не знам. То всеки луд с номера си.


Мамка му!
Кви са тия, за кво става въпрос, къде отиваме, защо?
Абе, не ме занимавайте с глупости! Къв бар, кви танци!
Тоя тъпанар, дето зяпа мухлите, дето танцуват върху бара му, кво иска да направя, за да ми даде бира? Да се съблека?. Чукундур!
Е! Евала, бате, забеляза ме! Крайно време беше. Наздраве!
Кво ме интересува, че танцувате, бе! Танцувайте си. На мен ми е добре в сепарето. Не, не съм изолирана, не, няма нужда да ми обръщаш внимание специално, спичаш ме така. Танцувай си там, гледай си кефа, остави ме да воайорствам!
Кво правя тука! Пия бира, де, но що? Не знам. Наздраве! Барманът ми се хили нещо. Хич го няма и него.
Ей тая не я разбирам! Кво се хаби да стои права, като танцува все едно казва:" Имам пиш, имам пиш". Бягай от тука, гледай, кво е танц!
Почти нямам сили, но за кво да ги пестя. Айде, танцувайте! Танцувайте де! Не можете така, нали? Като за последно, не можете така. Нали, като за последно, не можете. Така, нали, като за последно. Не можете така, нали, не мога повече...