автор: Wendy

Забравяме какво е да се любим.
Отхвърляме акорда на телата.
Сред джунгла сме.И силите си губим.
А пътят е отцепен. За обратно.
Напред е тъмно,
а назад - засади.
Лиани в гъсти мрежи ни обвиват.
Не помним вече, че сме още млади...
Дано поне наистина сме живи!
И бавно се размиваме сред мрака
в отровата на стадната си същност...
А някъде-скандално неочаквани,
две антилопи жадно се прегръщат.