ХуЛите » произведение "x x x"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Perunika

Днес: 0

Вчера: 0

Общо: 14143

Онлайн са:

Анонимни: 842

ХуЛитери: 0

Всичко: 842

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

x x x

автор: Nezy

Във къщата, където съм израснала,
живеят чужди, непознати хора.
Не знам дали градината е същата,
не знам дали е същият и дворът...

Дали, затоплени от лятно слънце,
душите на невените изгряват,
или лозниците наливат есен
във кехлибарената чаша на забравата...

Дали за внуците си меси хляба,
дали им прави сирене и сладко
жена, приличаща на мойта баба?
Дали косата си прибира гладко?

Дали забрадката така си връзва -
ако изобщо ходи със забрадка...
Дали ръцете й са тежки възли,
а ласката от тях - сурово-сладка?

Във къщата живеят други хора -
лицата им, душите им не зная...
Но в сънищата си изтичвам в двора,
а баба ми усмихва се...От рая.

Публикувано от hixxtam на 29.06.2006 @ 18:56:49

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
Nezy

Средна оценка: 5
Оценки: 8

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

20.04.2024 год. / 06:01:33 часа

добави твой текст

"x x x" | Вход | 9 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: * * *
от Marta на 29.06.2006 @ 19:12:44
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/

Чудесно е, Нези! И аз ти се усмихвам от юг :)

Re: * * *
от ru на 29.06.2006 @ 19:17:54
(Профил | Изпрати бележка)

Прекрасно е!

Re: * * *
от Usmiv4ica (willy_willy@abv.bg) на 29.06.2006 @ 20:19:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica

"или лозниците наливат есен
във кехлибарената чаша на забравата..."

уютно... приласкаващо :-))))

Re: * * *
от pin4e на 29.06.2006 @ 20:35:37
(Профил | Изпрати бележка)

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Re: * * *
от angar на 29.06.2006 @ 21:25:50
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg

Много е хубаво! Истинска поезия!

Re: * * *
от kris1 на 29.06.2006 @ 22:24:05
(Профил | Изпрати бележка)

"Не знам дали градината е същата,
не знам дали е същият и дворът..."

Може и да е за добро, Nezy. Аз често минавам покрай родната си къща и всеки път сърцето ми се свива кото видя колко е занимарен и пуст двора и че нищо не е останало от предишният му блясък, независимо, че живеят хора. Но за съжаление чужди.

Поздрав :)

Re: * * *
от kris1 на 29.06.2006 @ 22:27:40
(Профил | Изпрати бележка)

"Не знам дали градината е същата,
не знам дали е същият и дворът..."

Може и да е за добро, Nezy. Аз често минавам покрай родната си къща и всеки път сърцето ми се свива кото видя колко е занимарен и пуст двора, и че нищо не е останало от предишният му блясък, независимо, че живеят хора. Но за съжаление чужди.

Поздрав :)

Re: * * *
от magiq02 (mag2002@abv.bg) на 30.06.2006 @ 09:02:00
(Профил | Изпрати бележка)

Дали ръцете й са тежки възли,
а ласката от тях – сурово-сладка?"
Докато това усещане помним...къщата все ще си остане наша!
Привет, Нези!

Re: * * *
от Nezy на 30.06.2006 @ 14:04:55
(Профил | Изпрати бележка)

Благодаря на всички за съпричастността и за това, че споделихте с мен спомена за баба- най- добрият човек, когото познавах.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а