автор: sradev

Светлината е сянка на Бога.
Древно наблюдение

- Някой глупак ли ти каза или сам си го измисли, че сянката е тъмнина? Ти си взел или отразил слънцето, а за сянката си оставил мрака. Какво ми се подсмихваш! Нима пак си забравил, че си прозрачен?
- Съвсем не съм прозрачен!
- Погледни рентгеновата снимка на безумният си череп. Защо, когато не разглеждаш такива снимки упорито твърдиш, че нищо такова няма? Безумен и безчувствен си ми ти. Не чувстваш тази светлина, която преминава през теб.
- Е, там на плаката са сребърни соли.
- Едни глупави сребърни съединения виждат тази светлина, а ти не я виждаш, така ли? Няма какво да ми се оправдаваш, че нямаш сребро в себе си. "Давещият се лови за бръснач" казват поляците. А ти произвеждаш милиони видове молекули, само такива чувствителни - не? И само като се повиши радиацията поумняваш. Знаеш, че черноока млада брюнетка с двудневна адаптация вижда единични фотони. А защо й отказваш правото да вижда и рентгенови лъчи?
- Няма орган за това.
- Хайде да не продължавам. Твоята глупост е прозрачна. Не виждаш, защото не искаш да видиш; не чувстваш, защото не искаш да чувстваш; не мислиш, защото не искаш да мислиш. Четеш, за да не мислиш. И забравяш видяното и прочетеното, за да се тревожиш.
- Но аз не обичам да се тревожа.
Онази, сянката, която наричаш своя, която наричаш "мрак", е изпълнена със светлина, за която си прозрачен. Тази светлина наричаш "мрак" и се боиш от нея. Но истински мрак и истинската сянка не виждаш и само разказваш бабини деветини.
- Нямам никаква друга сянка.
- А тази, която е в тебе? Тази, която забранява да виждаш "невидимото"? Тази, която ти нашепва, че нищо такова няма, че такижа неща ти се привиждат, това са "илюзии на преуморен мозък", някаква "свободна игра на въображението", някакъв "нощен кошмар"... Позволено само за сънищата.
Докато спиш и вътрешната ти сянка дреме. Обикновено тя се буди преди теб и бързо затрива следите на съня. Ако случайно нещо е останало в паметта ти - тя започва да ти го обяснява. Крещи ти "отвори очи!". Ти послушно отваряш очи и докато се оглеждаш тя затрива следите на съня.
Вътре в теб има много очи за "невидимите светлини". Искаш ли да чуеш мелодиите на 7,8,9... око?