автор: angel_stz

Гледам
лика ти от екрана,
усмихнат, някак закачлив,
и липсваш ми,
ах, как ми липсваш само,
но чакам
онзи миг незабравим...
Когато пак на прага се изправяш
прашен, от пътя уморен,
но с весел глас ми казваш:
"Мамо, ето ме и мен!"...
И дълга ще е нашата прегръдка,
дъхът ни ще е затаен,
сърцата лудо ще се блъскат,
но важно е,че си до мен...