автор: dankakalcheva

Страдам, казваш,
от хронично мислене.
Само това имам, обичан мой.
И може би, и може би - тебе.

Какво от това, че видях
цвета и плетката на роклята,
изляла се от ръцете на жена
/само жена такава рокля може да направи/
и очите ми са там, на онази витрина.
Някой друг мъж ще й се радва с ръцете си
и ще я съблича от топло тяло
/само топла жена такава рокля ще си купи/.

. . .А аз останах единствено
пред огледалото на въображението,
облечена с нея, усмихната и дишаща,
защото имам вкус, за да си я купя,
защото и тялото ми
от стройност не е лишено
и желанията ми
от женственост не са лишени.

Там, в огледалото на въображението,
нежен като полъх вятър
от много топло място при мен ще долети
и дантелени ветрени пръсти
към роклята ми ще присегне.
Дърветата ще бъдат в райско зелено.
Водите ще са бели ангелски криле.
А небето - непременно прозрачно -
ще продължава нататък. . .
Нататък - дори след края
на всички човешки въображения.

. . .А аз ще остана единствено
пред малкото си огледало в квартирата,
то побира само лицето,
което в нищо не обличам.
И ще продължа да нося
черния си панталон,
който показва единствено
колко малко пари съм имала
и скрива останалото всичко.

Разумна съм, разбира се
/да не ти се стори обратното/,
ще си прибера очите от витрината
и сърцето си ще взема, то не може
да тупти без мен в онази рокля.
Разумна съм, разбира се
и не изпуснах влака си.
Дърветата са в зелено,
каквото само на земята съм виждала.
Горещина поглъща въздуха
на моето краткотрайно пътуване.

Идвам си, до довечера, идвам си. . .
Дано да се досетиш да съблечеш
грижите от днешното ми тяло
и да измиеш нозете ми
от миналия прах.Защото,
страдам, знаеш
от хронично мислене.
И само това имам, обичан мой.
И може би, и може би - тебе.