автор: dafna

Реките на отминалите думи
ни правят отмъстителни и зли.
Подмолни и неудържими,
трополят с протези на души,
захвърлени от осенени свише.
Поглъщат грош за скитника
и ровят пещери
от бели сънища и черни дни.

Зловещият поток
и днес ме дави
с тъмна памет:
не мога да излъжа дивите въртопи,
не мога да си върна
две шепи със лукавост
и цял живот ще ме наказват думите,
с които съжалявах,
бягах,
мразех
дишах...
и обичах както никога...

Реките ни говорят с наши гласове,
които вече не познаваме.