Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 603
ХуЛитери: 0
Всичко: 603

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛунна карма
раздел: Любовна лирика
автор: meiia

Не е повод да си вярвам,
нито пък да се обичам.
Ти ме искаш, но навярно
съм една от всички ничии.

Съм една от тези слепите,
дето слънцето целуна
с мъжкото си достолепие.
И оттогава все съм лунна.

И оттогава все заспивам
като сянка на перваза ти.
Знам какво е да изстивам
заран в думи неизказани.

Не е повод да си вярвам.
Някой просто ме обичал...
Да съм лунна ми е карма.
Може би и да съм ничия.


Публикувано от aurora на 22.06.2006 @ 17:08:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   meiia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 00:41:21 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Лунна карма" | Вход | 10 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Лунна карма
от sulzata на 22.06.2006 @ 17:33:15
(Профил | Изпрати бележка)
Мила, да си ничия е нечие щастие..твоето например;)
съвсем се радвай, че си точно такава.
Гушкам те.......


Re: Лунна карма
от Meiia на 23.06.2006 @ 13:39:42
(Профил | Изпрати бележка)
Съвсем точно си прозряла, че това нечие-ничие щастие е на героинята, всъщност:). Няма щастие, ако изгубиш себе си.

]


Re: Лунна карма
от Jiva на 22.06.2006 @ 18:15:45
(Профил | Изпрати бележка)
лунността и без това не може да е нечия, но пък всеки може да бъде неин:))

!!


Re: Лунна карма
от Meiia на 23.06.2006 @ 13:41:24
(Профил | Изпрати бележка)
Отказ от притежание, но и от притежаване.
Отразена, но неотразяваща.
Затова ли изглежда луната хладна?!:)

]


Re: Лунна карма
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 22.06.2006 @ 20:41:45
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Карма ли е,чудо ли е?
Стиха ти е прекрасен!
Благодаря,че прочетох!
Поздрави!


Re: Лунна карма
от Meiia на 23.06.2006 @ 13:44:44
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че те е докоснал!
Съдба е:). А и зодията ми такава, лунна:)
Благодаря ти!

]


Re: Лунна карма
от Layla (asokolova@mail.bg) на 22.06.2006 @ 21:06:31
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/
Мила моя, и да е слънчева кармата никога човек не е застрахован от това да бъде ничий, но е много важно самият той да си вярва, вярата държи главата над водата, напомняй го на лирическата :))


Re: Лунна карма
от Meiia на 23.06.2006 @ 13:48:31
(Профил | Изпрати бележка)
Ще взема да се застраховам срещу това да бъда нечия:)). По-опасно ми се вижда да си нечий, вместо да си ничий. И ще го припомням на лирическата. Но тя знае за живота повече от мен :)))

]


Re: Лунна карма
от kristi на 22.06.2006 @ 21:16:25
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасно пишеш!

поздрави!


Re: Лунна карма
от Meiia на 23.06.2006 @ 13:49:13
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти!
Поздрав и за теб!:)

]


Re: Лунна карма
от Izvor (WMRSG@web.de) на 23.06.2006 @ 04:41:03
(Профил | Изпрати бележка)
... и Луната е ничия,
ама дарява
всички... ) ) )

Усмивки обИчни, Миличка!!! :-*


:))))))))))))


Re: Лунна карма
от Meiia на 23.06.2006 @ 13:52:30
(Профил | Изпрати бележка)
Защото се е опазила:),
ако и да обича да бъде галена от лъчите на слънцето:)

]


Re: Лунна карма
от I_naistina на 23.06.2006 @ 08:12:10
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/
каквото и да кажа, ще ми се струва безкрайно безсмислено! като се сетя за дума, изразяваща емоциите от стиха.. не.. поезията ти, със сигурност ще я напиша!

засега - !!!!


Re: Лунна карма
от Meiia на 23.06.2006 @ 13:53:38
(Профил | Изпрати бележка)
Много ще се радвам на тази Дума!:)
И предварително ти благидаря за Нея!

]


Re: Лунна карма
от copie на 23.06.2006 @ 16:41:22
(Профил | Изпрати бележка)
готин стих с тази "ничия"! иначе всичко е достатъчен повод да се обичаш, нали така :))))))


Re: Лунна карма
от Meiia на 27.06.2006 @ 14:21:56
(Профил | Изпрати бележка)
Всъщност, идеята ми беше(дано се забелязва), че да си "ничия" не е чак толкова лошо:))
Значи и "свободна". Осъзнаваме го точно чрез зависимостите понякога. И иде време, лунно, да го надживеем:))
А поводи за обичане дал бог:))!

]


Re: Лунна карма
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 27.06.2006 @ 12:54:13
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
... Знам какво е да изстивам
заран в думи неизказани...
___________________

Слепи сме за истините минаващи,
а сме наказани с памет.
Красотата им, неосъзната, подаряваме на забравата,
лошото стаяваме в душата си.
А ни заливат желания
да сме нечии и да ни вярват.
И съмненията ни разяждат -
няма къде да избягаме.
Измислихме си предопределеност,
казваме и орис, карма -
служи ни за оправдание
при сблъсък с неочакваностите.
Чувствата неразгадани
пърхат като гълъби под стряхата.
Есенните си безумия няма на кого да разкажем.
Сънищата ни - и те бягат. Но нощта ни приласкава.
Приканва ни да споделим с луната терзанията си.
Или с някоя лунна - дори и ничия била...
______________________

Магьосница си, Мея. На това можеш да вярваш.


Re: Лунна карма
от Meiia на 27.06.2006 @ 14:43:19
(Профил | Изпрати бележка)
Исках да ти отговоря със стих, който да започва с твоите думи
"а сме наказани с памет"...
но е такава жега при мен, че ми е невъзможно да мисля:)) в момента. Но ще го направя, когато мога!
Знам, че виждаш и от друга гледна точка нещата по отношение на предопределеността:

"Измислихме си предопределеност,
казваме и орис, карма -
служи ни за оправдание
при сблъсък с неочакваностите"

И си прав. Трябва да сме бдителни кога се оправдаваме със съдбата и кога тя с нас;). Да сме извън кармата (ако вярваме в нея), е много трудно дело и е за малцина. Ако изобщо е възможно. А за мен един такъв живот би бил скучен. Уроците от сбъдното и несбъднатото си имат своя чар.
Но е вълнуващо, да, а и необходимо и полезно поне малко да прогледнем магически в живота си. Това ни освобожава в някаква, немалка степен.
Ето едно стихче, което преди съм писала точно с това усещане за магичното в нас, което в жената е заложено някак органически. Особено в Лунната Жена:)

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=4593

Благодаря ти!


]


Re: Лунна карма
от Ufff на 01.07.2006 @ 19:16:59
(Профил | Изпрати бележка)
Супер си!


Re: Лунна карма
от Meiia на 01.07.2006 @ 23:34:20
(Профил | Изпрати бележка)
Така ми се иска да съм, ама..:)))

]