автор: somebody

Между Пирин и Рила е легнал града
и нощта го залива във синьо.
Боса стъпвам, отново не спя,
с вечерта аз от там ще премина.

Под чардака на къщата пак тишина,
по паважа в квартала се вглежда.
Бяла черква със сребърен кръст
зад три бора на север - надежда.

Гали вятърът крехки листа
и подмамва ме песен позната,
македонска и тежка отново е тя,
рони лист от цвета на липата.