автор: svetlozar

Във този стих със звучна рима,
ще ви разкажа що тук има,
какво се случи тук при мен -
в отминалия вече ден.
Най-първо - всичко беше гот.
И ежедневният живот,
в града - на Дунав край брега -
вървеше, както досега.
Сърфирах, значи в Интернета,
но... явно лош ми бил късмета -
вън буря страшна се изви,
хавата в миг се изкриви
и аз побързах да изключа,
че може нещо да се случи!
Реших, макар не съм играч -
да си погледам малко мач,
понеже провали се сърфа.
Но с туй не свърши - мистър Мърфи
решил бил, точно в този ден -
майтап да си направи с мен!
И тъй - за всекиго е ясно -
изви се бурята опасно,
страхотен гръм отвънка трясна
и... телевизорът угасна!!! : Бря! А сега какво да сторя,
Как с мистър Мърфи да се боря?
Но няма хич да го търпя!
Затуй... си легнах, да поспя.
О, чудо...! Буря, дъжд навън -
а аз сънувам чуден сън -
лежа си значи на кревата
и като птица хвърковата -
съм долетял, в съня чудесен -
при нежна, приказна принцеса!
Ръка протегнах да я гушна,
ала креватът ми се люшна,
из въздуха се запремята
и... се изтърсих на земята.
Бря! А сега какво да сторя,
Как с мистър Мърфи да се боря?
На таз Принцеса, без преструвки -
да подаря безброй целувки???
Но... Любовта все не върви
и отлетя от мен, уви...
Хей, Мърфи, дяволът те взел,
ще те извикам на дуел... !!!
И тъкмо в боя го прокудих -
съм кихнал и се в миг събудих.