автор: Izabella

Тя е пияна от любов.
Не стъпва по звезди,
а по очите му,
защото не усеща времето.

Минава
през ресниците на погледите му,
облечени във нейни мисли.
Не вдига телефона,
не разпъва жиците на реалността.
Не търси отговори
и не пита за музиката
на листата,
защото той е тук.
И нейната душа
е само сянка
по отражението на лицето му.

Защото тя е друга-
сътворена от мига.

Защото
тя
е пияна от любов.