Междувремието е магическа реалност, или реална магия, или любов, която свързва света на хората със света на вълшебствата. Ето така:
Докато не спях...
А се опитвах да изплувам
от дълбините на безкрая,
в които твоят поглед ме плени...
Ти за какво бленуваше?
Докато мълчах...
А се стремях да пропътувам
през пясъчната пустош
на затвореното в кръг време,
тъй безнадеждно...
Ти къде ли беше всъщност?
Докато играх...
Себе си, живота, любовта,
омагьосаните приказки
и скучните наглед неща,
уж на шега...
Ти "истината" ли търсеше?
Докато ти бленуваше...
Не на сън, а в реалността
да се разтвориш
в океана нежност
и да се превърнеш
в дъгоцветна пяна...
Аз само твоите очи сънувах.
Докато ти не беше...
Нито тук, нито пък там,
нито сам, нито сред свои,
нито във времето,
нито в междувремието,
блуждаеща душа...
Аз само тебе исках.
Неистово.
Докато ти избра...
Да пишеш свой сценарий,
да следваш своя път и
своя свят на любовта
да опознаеш истински...
Аз само теб сънувах в
невъобразимо приказния,
вълшебен сън наяве.