автор: kristi

Тази лудост така ме взриви!
Ритуално се слях със небето.
Силни облаци, нежни звезди,
заваляха над мен...След което

ме измъчваха мокри въпроси:
Нощта ли във мене се спъна
или аз и откраднах седлото
и препуснах... Нарисувана

тази лудост- измислица моя,
тази зъзнеща стара подкова,
акварелно се стече по миглите
и заплака... Молех се, молех,

поне синият цвят да остане-
този звън на небето за утре.
Звънне ли, ще си призная,
че очаквах да ме разсъмне...