автор: Mandaluga

Три чифта крака под хладната пейка
от ковано желязо
край езерцето на няколко преки
от Шан-з-Елизе
са изтръпнали от стягане,
за да спазят дистанцията
анонимно безразличие.
Най-вляво -
гладки и тънки,
навити около себе си,
за да удушат изумлението
от снощната стаичка до Колежа.
По средата -
две поколения назад
озаптяват треперенето
с последно усилие на умението
и филцова шапка върху коленете.
На другия полюс -
криза на средната възраст,
просната апатично
с недогледал поглед
жив само за трохите и птичките.

Пейката - единствена
естетична единица
непретенциозна устойчивост;
и три съдби
самотно благоприличие.