автор: sradev

Моите мисли не са мои.
проф. Тара Понтьо тетрадка 109 опус 51


Из главата ми се разхождат различни мисли (изглежда има предостатъчно място). Едни идват за малко, а остават дълго, други непоканени си отиват, трети свиват гнезда и отглеждат свои мислички... Някои преминават като светкавица - със запушени носове и забрадени лица, други са посадени от околните и редовно поливани от тях. Кои как са се родили, как са дошли, накъде са тръгнали, е предмет на настоящите бележки.*

Пътищата на мислите, а в частност на тези, които прескачат през главата ми, преминават през различни дупки, които неизвестно защо наричам врати. Бих искал тук да опиша някои от набелязаните врати.

Сетива

Всички сетива участват в образуването на мисълта. На пример цвете видяно в акомпанимент на виетнамска кухня и българска чалга поражда съвсем различни мисли от стол със стар хляб по време на пиано концерт в акомпанимент на слушатели, които са забравили да се изкъпят. Виждам, че високо уважаемите читатели също различават тези входове за мислите. За средно уважаемите читатели бих добавил, че Софийските автобуси пораждат едни много мътни мисли съчетани с любов към градския туризъм и носталгия към хремата.
Кои сетива участват в образуването на мислите? Всичките! Всеки орган е сетиво, а нещо повече - комплекс от сетива.
Да вземем на пример кожата. Обикновено към нея прикрепят едно сетиво "докосване" и затварят вратата. А къде остана електричеството? Нали преди буря атмосферното електричество поражда промени във възприемането на кожата и в някои от електричните й свойства. И това съвсем не е "докосване". Но какви промени прави същият този въздух в белите дробове и как се променя вкуса на въздуха?
За радиосигналите на ГСМ-а си можете да попитате какво чувства компютъра. Трудно е да приемем в такъв случай, че сме по-безчувствени от него. Най-малкото 200 органи реагират на тях.
За радиацията. Изследвания на активността на слънцето и активността на мисленето показват, че има пряка корелация. Някои обясняват, че действува ефекта на радона (или криптона беше), който при повишеното налягане на слънчевия вятър бива изтискан от земята и разпръснат във въздуха, а неговата слаба радиация... В същност и земетресенията също понякога изтискват тежките газове от земята.
На какви явления реагира черния дроб, каква антена е сърцето, какво точно вижда третото око, за какво се тревожат колената (и въобще ставите изпълнени със специфична течност)? Предимно това са въпроси. Придържам се само към твърдението, че толкова малко се познаваме, че трудно можем да определим повечето от вратите за прииждането на мислите.

Символи

Всичко, което възприемаме е същевременно символ. Понякога за себе си, по-често за нещо друго. Както добре виждате настоящите буквички са символи за нещо друго (на пример "б" е символ за "буки"). От тези символи се образуват символи за нещо трето. Няколкото подредени буквички могат да те разсмеят, други да ти събудят язвата, трети да ти качат кръвното... Така тези символи са зародиши на мисли - непосредствено или през гореспоменатите врати. Сред вратите е и графичното оформяне на буквичките, картинките около тях, рамките на текста който в момента четете...Дори и да приемем, че тези буквички пораждат "адекватни" мисли, както си ги е подреждал автора им, то обкръжението им може съществено да ги модифицира. Но да не навлизаме дълбоко в семиотиката, защото ще се удавиме преди още да намерим нещо на което да ни се струва, че можем да стъпим.

Културата

Притежатели сме едновременно на няколко "култури". Една от тях, но нито най-съществената, нито най-голямата е тази, която се подразбира в така самонареклите се "културни среди". Към този клас спадат литературата (в смисъл и на буквички), музиката (в смисъл и на ноти), рисунките (в смисъл на линийки и цветови петна). Но също така тук са и "културите на поведение", някои от които от дълбока древност са предавани от баба и дядо.** Тък би трябвало да добавиме и "култура на мислене" предадена ни от всички форми на наши учители (роднини, даскали, пътници в автобуса, говорещи си на себе си по улицата). Тази култура отчасти може да се класифицира като нетрайни рефлекси. Но в една от дефинициите на култура е описано стадо маймуни, които ядат мравки с къси пръчици - бучват пръчицата в мравуняка и като я полази мравка - облизват пръчицата; за разлика от друго стадо, в което се ядат мравки с дълги пръчици и се чака няколко мравки да полазят. Покойният академик Даки Йорданов се придържаше към втората култура. Ето как придобитите рефлекси създават "културен комплекс". У едни звънва звънче и потича слюнка (последователи на Павлов), у други звънва звънче и потича мисъл (последователи на Тара Понтьо). Но стига съм ослюнчвал кулурата. Всеки от нас си има толкова култури, че смело може да се нарече "културист".***

Подсъзнания

Голяма част от зародишите на мислите се намират в небесата на посъзнанията ни. Общо и невярно казано, посъзнанието е едно и съзнанието е едно, както имаме горна и долна част на тялото. Съгласно някои легенди съзнанието се намира в горната част на тялото и именно там се пораждат мислите.**** Друг прост метод за отделянето им е "Каквото виждам е съзнание, което не виждам - подсъзнание". Някои автори, обаче, виждат 3,4,5,6,7 нива на подсъзнанието (както се вижда все магически числа). Срещал съм и статии за 8,9 ниво на подсъзнанието, но в тях навлизаме едновременно в неизследваните дебри на физиологията. Някои от тези нива сме наследили заедно с генералният план за конструиране на Хомо Сапиенс от онези взети на заем сперматозоид и яйцеклетка (хей, да не забравите да ги върнете). Дали в подсъзнанията се раждат мислите или само там се оформят дошлите през някои от нестандартните (11,12,13...) сетива - трудно е да се изследва. Понеже е трудно, то казваме, че такова нещо няма.

И така за вратите на мислите разделих косъма на 4 после всяка една четвъртинка отново поне на 4 и така получих магичното число 17 (Голям Насера), което се състои от половин байт (буква) и още нещо (1=Аз). Та проблема си остана: дали са 16 или 17, т.е. дали аз имам някакво участие в производството на мисли. Както мътно се вижда от гореизложеното проблема за авторското право върху мислите е неразрешим, всяка бутилка вино поражда нови решения, а те от своя страна - нови мисли.


*Реших наскоро да се добавя като един от авторите в своята колекция от мисли и мислички. Тази благородна постъпка към собственото Его породи проблема "Кои са мои, кои чужди и как са ми се пръкнали в главата?" (имам наблюдения върху няколкостотин мислители и мога да спекулирам, че някои мисли са вземани "на заем" от други, на пример "Знам, че нищо не знам" се появява у Буда след като Лао минал границата, после се появява у Питагор, след като се върнал от Индия, после се появява у Сократ след специализация на острова... все многознайковци). Несъмнено, когато приключа в близките хилядолетия с попълването на колекцията си ще достигна до произхода на всичките си мисли. Следователно нямам никакви авторски права върху тях.

**Отчасти това са рефлекси като на пример цвета на жалобата, който в едни народи е бял в други черен, но предимно цели комплекси от движения, като целуването на ръка, отстъпването на място в автобуса (апропо, оплака ми се познат, че в Холандия отстъпил място на една бабичка в автобуса, а тя му направила скандал, че не е толкова стара и ако се почувства уморена, то би помолила да й отстъпят място, а сега като го захване с бастуна... по едно време в Русия отстъпваха място на малките деца). Има култури, където "културният" гост трябва да се уригне, за да се приеме, че гостбата му е харесала. Да не говоря за жеста "наместване на яйцата" по който мога да разпозная от половин километър (малко съм късоглед) българина навсякъде по света. Но също така мога да разпозная немци, руснаци, поляци, китайци, северни, много северни и южни корейци... по типичните жестове и поведения.

***Може би добре си спомняте рефлекса "Като чуя за култура и се пипам по к(об)ура", който също е форма на култура.

****Веднага трябва да се направи уговорка, че тези, които мислят с органи от долната част на тялото не е задължително да държат подсъзнанието в горната част.


Скъпи читателю/ко/че,
ако не си съгласен/а/о с горното, то можеш да замениш "моите мисли" с "твоите мисли". Ако си съгласен/а/о, но страдаш от генералската болест (обощаване, генерализиране), то можеш да замениш на "нашите мисли". Ако считаш, че останалите представители на вида Хомо са нахалници вмъкнали се в твоите мисли, то употребявай израза "техните мисли".
Хайде, стига мисли, че бирата се стопли!