автор: savana

На К. Павлов

Вмирисани на кръв
кръстовища
чертаят объркани посоки.
Век на недомлъвки
и лъжи.
Скроени грешно времена.
Победени ,
обезкуражени
свеждаме
под позлатените венци чела.
Унизената самотност
като мълчаливо чучело
извиква сълзи в очите ни,
които по принцип са
с пресъхнали дъна.
Поетите - посмешище
за хулигани
вървят като добичета
на заколение
към върховете на Парнас