автор: estir

Тя е нежна и вечер разсесва конете
със сълзите си, влюбени в конекрадци...
цяла нощ им е пяла със звън на паиети
и е смучела обич от техните страсти.
Тя е огън. В очите си пали кервани
и за дадена дума разгаря вендета
по лицето и капят сълзите от рани,
издълбани от писък на тъжни дайрета.
Тя е мила и вечер разплаква конете,
благодарна за своите зли конекразци
и щастлива от нощите пълни с комети,
край чиито огньове танцува на палци.