автор: PLACEBO

Жена съм...

раздаваща се, нежна и лирична,
Кошута кротка, ракия блага, момина сълза.
Докосвам с думи, неусетно. Вино съм, магично.
С ръцете си създавам чудеса и красота.

Вятър съм, ефирен бриз, а някога и ураган.
Галя с обич, но и разрушавам ненаучени уроци.
Изграждам пак темелите на своя храм,
понасят ме напред и нависоко съдбовните потоци.

Боец съм. Да се боря, животът ме научи
да бъда електротехник, водопроводчик, психотерапевт,
любяща майка, колежка, грижовна дъщеря...
Което както ми се случи.

В душата ми се крият две половини
бяло-черна, черно-бяла.
Нормално е, човек съм,
И от грешки и желания съм изтъкана.

Палитра многоцветна съм,
романтична и щастлива.
Приемам с благодарност всичко, което ми се случва.
Повече не искам. И не бива.

Жена съм...