 |  И ако Господ беше решил точно днес да се срещнем -
щеше да е странно прекрасно -
ранно Варненско лято, липи едва нацъфтели....
Тази среща е така отдавна отлагана.
Аз я чакам. Представял съм си я.
За теб - не знам, навярно.
Глупаво би било да е обратно -
въпреки всичко се обичахме май... Остана неказано...
Ако Господ беше решил да минеш точно по тази улица -
щеше ли да има нещо повече от сблъсък на внезапности.
Погледът ти рамазан щеше да прелива по графитите на стената.
Тротоарите разклатени упорито щяха да мълчат -
станалото щеше да е тайна за случайни минувачи.
За гларусите - поредната странност на съдбата.
За мен - едно малко разпятие -
аз бях този, който си тръгна, решил, че не си единствената и прекрасната.
Млад бях - не знаех нищо за неказаното -
в сърцето ми завинаги остана празно място -
за теб, за твоята неповторима и единствена прекрасност,
каквато и да бе тя,
колкото и да бе престанала да ме радва -
или начина не разбрах тогава...
И ако си спомним онзи вятър, пристанищния,
от който изпръхваха устните и младите ни тела
и така безумно се желаеха -
беше ли само прилив на хормони и страст.
Може би и нещо повече, но остана неказано -
никой не направи въпрос за обещаното.
И ако нещата някога се оправяха
с две сълзи сдържани зад клепачите
и с няколко коняка,
сега болката вече има цвят.
Сенките на гларусите не са нещо нереално, ронещо плач -
стяга се душата от всяка неизвървяна крачка между нас.
Пропиляното време пробягва назад в някаква наша си нереалност.
Нахалост бяха сълзите неизплакани.
Споменът за болката премаза всяко закъсняло оправдание.
Улицата, и тя остаряла, между нас непремината остана.
... Господ не пожела...
Публикувано от BlackCat на 13.06.2006 @ 09:51:11
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Неказано" | Вход | 9 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Неказано
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 13.06.2006 @ 17:07:01
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Седях на една позната уличка във Варна. Игра на сенките по тротоара. Крясък на гларуси... Заляха ме спомени за разни несбъднатости. Прииска ми се някой да мине точно по това време по същата улица, но... Господ наистина не пожела...
Такива работи. Сега си имам написани редове - все нещо е.
:-)
Благодаря за пожеланието! |
]
Re: Неказано
от miglena на 13.06.2006 @ 13:24:05
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | ... но пък стихът е приказен ... и желанието сякаш е оставило пурпурно-лотосови следи по опакото на клепачите ... цветът на /спомена за/ болката ...
поздрави! |
]
Re: Неказано
от copie на 13.06.2006 @ 16:10:51
(Профил | Изпрати бележка) | :( Господ ли беше?... :(
мда, натъжи ме
|
]
Re: Неказано
от Meiia на 13.06.2006 @ 17:51:43
(Профил | Изпрати бележка) | Неизживяното си е "едно малко разпятие "
Но може би точно то понякога живее много повече в нас, отколкото реалността. И ни променя. Неутолим копнеж, който ни кара да осъзнаваме и осъзнаваме себе си дори само чрез идеята за другия.
Пак цял свят си създал, с проблясващи спомени и тъга в осветения полунощен цвят на коняка. |
Re: Неказано
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 14.06.2006 @ 05:56:22
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Гледам момчетата от световното - сблъскват се, падат,.. след минути вече бягат нататък - новата ситуация го налага, изтрива моментната болка... И си мисля, как след време всяка болка ще им напомни за себе си и ще им върне забравените моменти...
Нещо такова се получава и с нас, на малко по-друго ниво - боли и за нестаналото. Представата за другият наш възможен живот ни залива... И въпроси изплуват, от онези, на които отговор е мълчанието. |
]
Re: Неказано
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 13.06.2006 @ 18:38:22
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Най-дълго се помни и боли неизказаната любов.Може би именно в нейната неизказаност е очарованието й.Кой знае?Веднъж изказана и изконсумирана,се превръща в памперси,сметки за тока,"Мразя майка ти!","Какво ще вечеряме?" и прочие проза.Трябва да има нещичко неизказано,което да поддържа пламъчето.А трябва да има и нещо силно и буреносно,истинско изживяване,което да преобърне живота ти и колкото и краткотрайно да е,да остави трайна следа.В него е смисъла на живота според мен.
Хубав стих!Дълбинна поезия.
Поздрави и много красиви и вълнуващи изживявания! |
Re: Неказано
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 14.06.2006 @ 06:18:46
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Силните изживявания явно предизвикват отделяне на адреналин или нещо подобно. Изпитваме неясна нужда от него, някакъв вид зависимост е, безвреден за здравето наркотик. Но при липсата му съзнанието вие от глад, сблъскват се жадни, търсещи погледи; всеки спомен изплува и заживява; полетът на фантазията сплита минало, реалност и нереалност... стихове се раждат... Преживяването е особено силно, когато попаднеш на улица извървяна някога с някого и един плач на гларус те хвърли двадесет години назад.
Пламъчето лумва за миг :-)
Много вълнуващи мигове и за теб! |
]
Re: Неказано
от Den i nosht на 14.06.2006 @ 06:22:53
(Профил | Изпрати бележка) | за твоята неповторима и единствена прекрасност,
каквато и да бе тя,
колкото и да бе престанала да ме радва -
....................
neutochnenite neshta-
vinagi predizvikvat lubopitstvoto...
lubopitstvoto -
to ni kara da napravim kra4kata... |
Re: Неказано
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 15.06.2006 @ 06:56:00
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Любопитството убило котката...
Не ми се вярва да е едното любопитство, което ни движи. Някаква по висша потребност ще да е.
"Неуточнените неща" граничат директно с правото ни на избор: дали да отворим вратата или не. Ако не я отворим, никога няма да узнаем какво е имало зад нея. Отворим ли я - изборът е направен и никога вече няма да е същото както преди.
Има и една добавка към правото на избор: по-добре да се терзаеш за сторени неща, отколкото за несторени - това вече е друг, дълъг разговор, щото има и аспекта "предопределеност" (... Господ не пожела...)
Харесва ми този елемент в произведенията - всеки намира своите си неща. Различните хора ги боли за различни неща. И различни са причините, които ги карат да направят онази крачка... |
]
Re: Неказано
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 14.06.2006 @ 16:28:30
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Тротоарите разклатени упорито щяха да мълчат -
станалото щеше да е тайна за случайни минувачи.
_________________
Колко си прав... И как настръхнах, когато прочетох точно това, идея си нямаш!
Върна ме в един от най-най-драматичните и емоционални моменти в живота ми. Тогава си мислех - как е възможно вътре в теб да бушува изпепеляваща вселена от мисли, чувства и страсти, а никой, никой, никой да не подозира инфарктното ти състояние? Нито камъните и тротоарите, които те заобикалят, нито огромното множество от хора, нито никой. Нито никой...
...Казват, че когато Господ ни затваря една врата – или ни отнема нещо, или не е пожелал да ни даде друго, може би така е трябвало и това означава, че ни е приготвил със сигурност нещо по-хубаво. Може би не сме били готови преди това самите ние; или може би не е било това, което е трябвало да бъде; или може би сме имаме нужда от още уроци и вяра в себе си; или може би не сме искали реално това, което декларираме, че искаме; или може би... Или може би?
Но със сигурност хубавото трябва да ни предстои, стига да го искаме. И то такова, каквото го искаме. Пауло Куелю за мен не е литературщина. Иначе наистина няма смисъл от нищо. От нищо...
И предпочитам да вярвам в предстоящото – хубавото предстоящо, имам предвид. Това, което аз считам за хубаво. И което действително искам. Предлагам ти същата философия...:)...
|
Re: Неказано
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 15.06.2006 @ 07:22:49
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... или може би имаме нужда от още уроци...
____________________
Спирам се на това. Мъдреците казват: когато си изгубил битката, не губи и урока. И още казват, че миналото, колкото и да е било красиво, не носи надежди а носталгии - само бъдещето носи надежда...
Философии - много. Всеки си избира своята, да се примири с живота. Аз също се опитвам да залагам на елемента бъдеще, не и в това произведение. (Всъщност и тук го има: това, че нашият свят се е срутил, а другите не са забелязали и животът си е продължил, носи елемент на надежда изтривайки елемента фаталност. Но не се набляга.) Това е просто един уловен миг, игра на фантазията, изплувала носталгия... написан за останалите, които преминавайки покрай мен по тротоара просто не забелязаха.
В преценките си за литература и литературщина много хора се разминават. Лично аз Куелио съм го изчел до "Войн на светлината". Любимото ми е "Петата планина", много силно произведение. За мен по-важно е съдържанието, а не формата. Едно нещо въздейства повече ако го кажеш така, че посланието да достигне до предназначението си. И не мога да разбера ако можеш да го направиш по обикновения начин, защо трябва да го правиш по сложния. Ама това си е тема за форумите. |
]
Re: Неказано
от nadya на 15.06.2006 @ 14:45:57
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Млад бях – не знаех нищо за неказаното -
в сърцето ми завинаги остана празно място -
за теб, за твоята неповторима и единствена прекрасност
Младостта прави грешки...,а Господ ми звучи като оправдание за неказаното.
И от всичкото неказано се е получило нещо много красиво...А дали Господ няма да пожелае,тя да го прочете?
И ако трепне нещо,дали ще разпознае неказаното?
Привет!:)
|
Re: Неказано
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 15.06.2006 @ 21:23:29
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Въпроси, Надита, въпроси...
С давност повече от 20 години - всяка една присъда е отпаднала.
Всяко ново трепване обаче, доказано с действие или бездействие, извършено виновно и признато за наказуемо...
Хайде, няма да цитирам наказателния кодекс. По друг ще ни съдят... |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 467
ХуЛитери: 7
Всичко: 474
Онлайн сега:
