Неусетно времето изтича
от мига във който те видях
и задвижва камък воденичен,
който ражда радости и смях.
Аз подлагам шепи и събирам
този чудодеен еликсир.
С него всяка болка в мен отмира
и я сменя порив най-подир.
И когато трепетно погаля
клепките на твоите очи,
някаква невидима премала
ми нашепва: Просто замълчи!
Думите са преходни и слаби.
Трудно изразимо е това,
за което казват, че ограбва,
а в замяна дава синева.
Неусетно времето изтича.
Неусетно аз съм помъдрял.
Може би защото те обичам
и на тебе се обричам цял.
Из цикъла "Звъннали чучури"