автор: luna

Потърси ме! Потънал в умора,
спи градът, за прозорците скрит.
Пожелай ме! Мълчи телефона.
Може би си за нещо сърдит...
И разбирам, че много отдавна
с тишината живея сама.
И единствено скитникът вятър
тази нощ ми е гост у дома.
Пак извива вихрушка във мене.
Не, не мога, не искам да спя.
Ще се моля за теб на колене.
Позвъни! Пожелай ме! Ела!