автор: azz

Над залези разпръснати
и натежали от далечност
пълнолуния
очите се окръглят в зримостта ти,
оцъклени като паници леща
с пречупени през лещите
скелидки звездна плътност.
Промушени
през пъпа на небето
клепки
изрязват тъмнината
и нанизват
гердан от лунни пръски...
Капе мракът
на кехлибарени безсъници
в очите.
Протяга се по шията
на времето,
разпънато
като рибарска мрежа
и гъделичка дъното на ирисите.

Клепачите
се любят със прозорците
и раждат се луни-
надиплени завеси по стъклата,
за да ме пазят в тъмното
от ... съмване.