автор: luna

Най-дълъг за мен е мигът,
когато очаквам да чуя гласа ти.
Обхваща ме паника луда,
че от някакви жици
радостта ми зависи.
Обади се, любов, обади се!
Десет цифри в кръг се въртят
и код определя моите чувства.
Код на град, на адрес, телефон...
Програмиран живот.
Всеки ден изтича по схема.
И върти се животът, върти се...
А там, някъде в мен,
тревожен сигнал на сърцето напомня,
че липсва му обич човешка.
И отново се питам, къде си?
Ще се радвам дори ако някой
ми звънне погрешка.
Не, не мога без теб!
Позвъни, обади се!