автор: ole72

Надеждата ми огледална грее
и аз се гмуркам в нея като риба,
и търся корена и-свеж,целебен,
към своето стъбло да го пришия.

И мислите ми-паяци неспирни
изплитат и красива светла дреха,
мечтите ми грижливи я обличат
и тя полита в мен като комета,

която озарява световете
на моята препускаща реалност,
в сърцето ми изгрява като цвете,
което все цъфти, но не увяхва.