Страхувам се от неизвестното.
И от черния котарак, скитащ в градината,
от паяжинката, обвила внезапно челото,
от студената ласка на бриза.
От дърветата с дъх мандаринен,
протягащи ръцете си-клони във здрача,
на луната от тъмната половина
и...от мисълта, че съм си достатъчна.