Надвиснал като
времето във мен
от покрива над нас
прелива вятъра.
като налудничава кръстословица
по улиците
се преплитат погледи,
а самотата
като семе
далече зад зениците е жадна.
Търкалям думите във себе си -
до болка
съм изтъркала посоките.
"Не само с хляб..." -
аз чувствам гравитацията
на своето духовно измерение.
Ще преобърна гъстотата на умората
и в Словото Ти ще порасна,
и, може би, ще вкуся скоро плод.