Дъжд...
Дъжд...
Дъжд...
Дъжд...
Дъжд...
Ягодите, които сутринта си купих, подгизнаха от този дъжд.
Но все още са сладки и сочни.
Защо винаги дъждът изважда на бял свят сълзите ми?
Конкурират се, моите, дълго събирани сълзи, и проливният дъжд.
Състезават се.
Или не...
Съревновават се....
Състезават се благородно.
От дъжда има смисъл.
От сълзите ми - не.
Ягодите ухаят на любов, открадната някъде в гората.
Студено ми е.
Съвсем се измокрих.
На някой да му се намира чадър вповече?