Черевно-то напомня кръв. Страст. Буря. Следи. Кървави. Вихър и разруха това витае наоколо. Присъствие на сила и непоколебимост! Червено кървава диря в душата съдрана. Кървави сълзи отронени от очите, в миг на болка и тишина от самота...
Черно-то напомня тъмното. Хаоса. Страха. Болката. Сенки, отражения и липса на реалност... черна пустота. Едно голямо нИЩО! Плетеница от предчувсвия за обреченост.
Розово-мечти. То прилича на спукани мечти, като балони дето си летят в небето и неазбежно падат, за да се наранят. Илюзия за свобода. Препускане. Дива надпревара с времето. Прах от розови мечти. Прах розов прах на цвят с име НаДеЖдА!
Сиво-то е въпросите, дето измъчват душите ни... Неясноти. Празни думи. Каши.
Тревожност на върха на степента на претопяване... Сиво- гали те , измъчва те, но е тук и не спи.
Лилаво-то е студено. Боли от него. Безразличие пораждащо апатия към целия свят. Сълзите на безпокойството са лилави. Търкалят се по страните, студени поради съществуващата неИЗБежНОст.
Оранжево-то е усмивки! Смях до припадък. Оранжеви слънца гонещи се в косите ни. Блясък, който ни кара да присвиваме очи, но да се чувстваме щастливи.
Синьо-то е Небе. Дъжд. Люляци. Теменуги. Безпределност. Жажда и опиянение. Забрава и гонене на неуловените мечти. Море...жадно за поредната жертва.
Жълто-то е Есента. Жълти листа с отблясъци на залязващо Слънце. Тъга и очакване на нещо, което предстои да се случи. Напън, като родилна болка да се роди нещо НоВо. Хиляди багри и красота. Тишина! Само шум от крилете на отлитащи птици...
Зелено- то е цвят на любов и спокойствие. Гора. Ухание на треви. Трептения на хиляди частици, неуловими за окото. Ласка на трева по боси нозе. И потъване в мекота и КаЛ. Роса и СъЛзи от цветове...