автор: RAD72

Така те поисках...И сякаш е смъртна присъда
това, че мига си отива... И губим частица от нас.
Копнежа по теб в безвремие тук ще превърна.
В часовник от нежност затварям молитви от страст.

И себе си моля ! Въпроси не искам да има.
Съмнения, страх - да паля огнище от тях.
А ти не мисли ! С очите си просто ме взимай.
Със устни пиши многоточия, пълни със грях...

Така ме живей ... И сякаш сега е безкрая.
А утрото - изстрел в лъчите на бяла луна.
И зная, че ти ще ме срещнеш по пътя. И зная...
Отново такава за теб бих избрала да се преродя .